Беше загубил вече... Но не го осъзнаваше все още. В стремежа си да я запази, просто я изгуби... някъде по пътя. Загуби я сред мечти, очаквания, желания, нагласи, предразсъдъци... Дали щеше да му липсва!? Все още не знаеше, но предстоеше да разбере. До тогава нищо не можеше да направи. Само безкрайната любов можеше да го спаси. Но той не я усещаше. Не знаеше на какво да заложи. Искаше да има всичко - сега, веднага, едновременно, само за себе си.
Тя стоеше спокойна и мълчеше...
"Не се тревожи, всичко ще е наред!", прошепна той, галейки лицето ù...
Тя се усмихна тъжно. Обърна се и го погледна - очите му бяха красиви и неспокойни. Той самият не си вярваше, а искаше тя да му вярва... Хаосът в мислите му не му позволяваше да направи нищо. Мислеше как да има всичко, а нямаше нищо! Тя отдавна беше разбрала, че нищо не може да се върне, да се спаси, да се поправи... Единственото, което оставаше, бе да приеме неприятните факти, да преживее емоцията от загубата и да продължи отново. Незнайно къде ...