Сън я сънувал….”Един мъж, всичко за мене бе – той ме прежали -думала му в съня..” една рожба добих – и всичкото ми стана….Ти, една жена спаси, ала Бога отне ти я – та всичкото ти взе…Дано онемееш…дето не рече ми, че съм ти всичко….Както къпинов храст не пуска кога хване – тъй да беше в обичта си се вкопчил…Молба ще те моля – дъщеря ми, напъди я далече… Нека в грозота се облича – тъй ще узнае кой я обича, легло да си има в храста Къпина – който я люби, не ще я отмина…На изпроводяк тъй ù речи – Кога плачеш , с едно око само плачи - в другото кътай новите дни, кога обичаш – не трябват очи. Кога любиш – лети, където се любят – там не рушù! Кога зажаднееш - огън станù! Пепел щом станеш – легенда си ти.
Любовта не умира никога с нас… и още, речи и, че Всичко е Тя, и все ще се скита по тази Земя ”
…………Даа, аз съм твоят баща…овчарят само те отхрани…и сега ти си Всичко що…Къде , стой? Дъще, стой….
Та, туй знае само за себе си тя, каквото ù казал тоз мъж, дето видяла да говори с овчаря сутринта. ...