Станислав (Станислав Пенев)
24 155
2.11.2007 г., 15:45 ч.

Пеперудата и черно-белият филм 

  Проза » Разкази
1945 0 6
1 мин за четене
Докато снимаха черно-бял филм сред гората, в него се хвана една пъстроцветна пеперуда. Тя просто влетя във филма и неусетно стана един от неговите герои, неразделна част от него.
Пеперудата си летеше безгрижно из черно-белите полянки, прехвърчаше от черно-бял на черно-бял цветец. Заиграваше се с черно белите мушици и много-много не му мислеше. Докато един ден не реши да надзърне отвъд екрана. Погледна тя и видя сумрачния киносалон. Червените седалки, разноцветните хора, втренчените погледи.
Какъв нов свят, помисли си пеперудата, колко прекрасен, колко истински. Искам да отида там, искам да живея сред цветовете, на свобода.
Нейното желание беше толкова силно, толкова истинско, че в един миг екранът отстъпи и тя запърха в удивително цветния киносалон.
Толкова е хубаво, помисли си, но защо е толкова задушно, така ме притиска. Толкова е цветно, помисли си, но защо така силно блестят тези цветове, ще наранят очите ми.
Прелетя над седалките, а хората махаха с досада с ръце да я прогонят или хванат.
Но защо ме преследват те, каза си, аз съм пеперудата от филма, онази, на която толкова се възхищават. Защо не ми се радват и не ме приветстват. Къде е добротата и красотата, която им внушаваше моето изкуство. Тя погледна към екрана и разбра. Беше избягала от най-прекрасното нещо на света. Беше напуснала творчеството, красотата, вдъхновението. Тя разбра, макар и черно-бяло, то беше хиляди пъти по-цветно и вълнуващо от действителността в киносалона. И в следващия миг полетя обратно. Блъсна се в екрана и падна на сцената. Надигна се, полетя и отново се блъсна. Отново и отново.
Каква досадна пеперуда, мислеха си хората в киносалона, откъде ли се взе. А филмът е толкова великолепен…

© Станислав Пенев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много интересен разказ,замисли ме ,браво поздрав!!!
  • Да....ти просто проследи летежа й...Но го проследи до края...а можеше да я изгубиш от поглед сред онази пъстра сган...
    А този стих дължим на Воев...но ти си в крак...навярно знаеш
  • Апайка, оп, извинявай, Арлина (трябва да съм завинаги в крак с новата генерация), никъде не съм оставял пеперудата, защото никога не съм имал власт над нея. Благодаря ти за коментара и прекрасния стих.
  • ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ

    Една пеперуда
    до мен долетя
    от източен вятър довяна.
    Донесе ми пръстен
    и силна вода
    от живите дни на океана.
    Видя на дъската
    своите сестри,
    пробити с карфици,
    и тихо заплака за мен,
    за моите убийци.

    Аз съм пеперудата
    на тази дъска,
    забодени с другите
    сме част от колекция.
    Кърфиците бляскави
    бяха наши мечти,
    но само свободни от тях
    отново ще летим.
    ...............
    Дори позлатен....кафезът е затвор!
    Благодаря за чернобялото...и за смъртта на пеперудата...Добре,че не я остави в техните ръце...

  • Мечтите нямат метафори, за радост или съжаление, те имат само цветове и криле.
  • Хубава метафора на мечтата.
Предложения
: ??:??