Пеперудата и черно-белият филм
1 min reading
Докато снимаха черно-бял филм сред гората, в него се хвана една пъстроцветна пеперуда. Тя просто влетя във филма и неусетно стана един от неговите герои, неразделна част от него.
Пеперудата си летеше безгрижно из черно-белите полянки, прехвърчаше от черно-бял на черно-бял цветец. Заиграваше се с черно белите мушици и много-много не му мислеше. Докато един ден не реши да надзърне отвъд екрана. Погледна тя и видя сумрачния киносалон. Червените седалки, разноцветните хора, втренчените погледи.
Какъв нов свят, помисли си пеперудата, колко прекрасен, колко истински. Искам да отида там, искам да живея сред цветовете, на свобода.
Нейното желание беше толкова силно, толкова истинско, че в един миг екранът отстъпи и тя запърха в удивително цветния киносалон.
Толкова е хубаво, помисли си, но защо е толкова задушно, така ме притиска. Толкова е цветно, помисли си, но защо така силно блестят тези цветове, ще наранят очите ми.
Прелетя над седалките, а хората махаха с досада с ръце да я прогонят или хванат.
Но защо ме преследват те, каза си, аз съм пеперудата от филма, онази, на която толкова се възхищават. Защо не ми се радват и не ме приветстват. Къде е добротата и красотата, която им внушаваше моето изкуство. Тя погледна към екрана и разбра. Беше избягала от най-прекрасното нещо на света. Беше напуснала творчеството, красотата, вдъхновението. Тя разбра, макар и черно-бяло, то беше хиляди пъти по-цветно и вълнуващо от действителността в киносалона. И в следващия миг полетя обратно. Блъсна се в екрана и падна на сцената. Надигна се, полетя и отново се блъсна. Отново и отново.
Каква досадна пеперуда, мислеха си хората в киносалона, откъде ли се взе. А филмът е толкова великолепен…
Пеперудата си летеше безгрижно из черно-белите полянки, прехвърчаше от черно-бял на черно-бял цветец. Заиграваше се с черно белите мушици и много-много не му мислеше. Докато един ден не реши да надзърне отвъд екрана. Погледна тя и видя сумрачния киносалон. Червените седалки, разноцветните хора, втренчените погледи.
Какъв нов свят, помисли си пеперудата, колко прекрасен, колко истински. Искам да отида там, искам да живея сред цветовете, на свобода.
Нейното желание беше толкова силно, толкова истинско, че в един миг екранът отстъпи и тя запърха в удивително цветния киносалон.
Толкова е хубаво, помисли си, но защо е толкова задушно, така ме притиска. Толкова е цветно, помисли си, но защо така силно блестят тези цветове, ще наранят очите ми.
Прелетя над седалките, а хората махаха с досада с ръце да я прогонят или хванат.
Но защо ме преследват те, каза си, аз съм пеперудата от филма, онази, на която толкова се възхищават. Защо не ми се радват и не ме приветстват. Къде е добротата и красотата, която им внушаваше моето изкуство. Тя погледна към екрана и разбра. Беше избягала от най-прекрасното нещо на света. Беше напуснала творчеството, красотата, вдъхновението. Тя разбра, макар и черно-бяло, то беше хиляди пъти по-цветно и вълнуващо от действителността в киносалона. И в следващия миг полетя обратно. Блъсна се в екрана и падна на сцената. Надигна се, полетя и отново се блъсна. Отново и отново.
Каква досадна пеперуда, мислеха си хората в киносалона, откъде ли се взе. А филмът е толкова великолепен…
© Станислав Пенев All rights reserved.
