Перфектни?!
Идваме и си отиваме, сякаш никога не ни е имало. Стоим отстрани и гледаме чуждата болка безучастно, макар да можем да помогнем. Там сме само тялом и се преструваме, че ни пука. Дори не се насилваме да се усмихнем.
Продължаваме да правим нищо, да се преструваме, че разбираме чуждата болка, че и нас ни боли. Продължаваме да вкарваме драмата в живота си, сякаш имаме нужда от нея.
Защото живеем добре, защото имаме всичко, защото сме перфектни. А сами не осъзнаваме колко сме нещастни. Защото сърцата ни са кухи, слепи.
И пак ще стоим отстрани безучастно и ще гледаме как другите страдат, дори да можем да помогнем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени
