14 мин за четене
1.
Светът гореше дълги години в огъня на войната. Всички ресурси на обгорената планета бяха изчерпани и изляти в дула, танкове и ракети. Населението - съвсем изтребено, а някогашната плодородна почва - превърната в напукана и пресъхнала пустош. Накрая в нестихващата стихия на войната бяха останали само двама – Градът и Човекът. Те заличиха и последните остатъци от живота в боевете помежду си и не спираха да се дебнат и нападат с каквото могат по линията на образувания фронт, някъде на края на света.
Въздухът беше онемял, нямаше ги птиците, в небето днес се носеха стражите на Градът. Нямаше ги и стотиците твари, сега по пясъците пълзяха бойните хрътки на Човека. Моретата отдавна бяха мъртви, а пустинята поглъщаше планетата, прегоряла с вкуса на безжизнеността си.
2.
Той беше голям и силен, много по-голям и по-силен от своите предци, някогашните слабовати прачовеци. Високо малко над три метра и тежащо малко над двеста килограма, тялото му бе съставено от стоманени мускули, подсилвани от ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация