4.07.2008 г., 7:29

Песен след дъжд (чиста невинност)

1.1K 0 0
1 мин за четене
 

 Просто описание на един момент от живота ми.

  

Зави зад ъгъла и тръгна по тротоара. До преди малко беше валяло и всичко наоколо беше мокро. Беше в лошо настроение, макар че се връщаше от среща с приятели. Бяха й омръзнали. Понякога предпочиташе да е сама, вместо с шумната тълпа.

Пусна си музика. Нямаше слушалки и мелодията се чуваше силно. Песента беше хубава и позитивна. Тя се усмихна за първи път този ден.

 

I'm tired of
Wondering what I've got to do
Or who I'm supposed to be
I don't want to be anything other than me

 

Все едно слушаше свои думи, изпети с песен. Всичко й беше омръзнало вече, искаше да живее без да се съобразява с правила.

Душата й се успокои, усмихна се и дори заподскача. Самата тя затанцува леко по мокрия тротоар. Откъсна си роза от едно храстче край улицата. Приближи я до лицето си. Миришеше невероятно.

Вървеше с все по-сигурна и бодра крачка. Отстрани изглеждаше като влюбена - държеше розата и се усмихваше без повод. Дъждовният ден изведнъж й се стори толкова светъл и весел, че почти забрави сутрешната скука.

Странно как нещо толкова малко като песен, можеше напълно да обърне емоциите й и да превърне и най-лошия ден в неповторимо душевно преживяване.

 

 

7.06.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...