Вятърът подухна, залюля камбаната и тя зазвуча силно, силно. Нали беше голяма, звукът ù се чуваше надалеч. Тя беше горда, доволна от положението, което заемаше сред другите камбани. По-малки бяха. Е, и гласчетата им бяха по-слаби и с по-високи тонове звучаха. От вятърът разлюляни - запяха и те. Такава музика тържествена прозвуча...
Само камбанките на храста, поникнал наблизо, бяха тъжни.
- Не могат да звънят моите камбанки като вас - тихо проговори храстчето.
Щом вятърът спря и всичко утихна, голямата мъдра камбана се обади:
- Не тъгувай. Ти си цвете. Нашият звън радва слуха, а твоите камбанки галят сърцето. Всички ние правим живота по-радостен.
Вятърът духна отново. Всички камбанки запяха пак.
Дете, погледни камбанките на растението. От вятъра и те се залюляха. И те пеят своята песен. Да знаеш, пеят я за теб. С много обич я пеят.
© Харита Колева Всички права запазени