6.11.2009 г., 11:37

Песента на камбанките

1.1K 0 0

Вятърът подухна, залюля камбаната и тя зазвуча силно, силно. Нали беше голяма, звукът ù се чуваше надалеч. Тя беше горда, доволна от положението, което заемаше сред другите камбани. По-малки бяха. Е, и гласчетата им бяха по-слаби и с по-високи тонове звучаха. От вятърът разлюляни - запяха и те. Такава музика тържествена прозвуча...

Само камбанките на храста, поникнал наблизо, бяха тъжни.

- Не могат да звънят моите камбанки като вас - тихо проговори храстчето.

Щом вятърът спря и всичко утихна, голямата мъдра камбана се обади:

- Не тъгувай. Ти си цвете. Нашият звън радва слуха, а твоите камбанки галят сърцето. Всички ние правим живота по-радостен.

Вятърът духна отново.  Всички камбанки запяха пак.

Дете, погледни камбанките на растението. От вятъра и те се залюляха. И те пеят своята песен. Да знаеш, пеят я за теб. С много обич я пеят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...