Песента на светлината
Главният герой на следващите няколко реда излезе забързано от училищната сграда. Момчето, на възраст не повече от петнайсет години, се опитваше да си пробие път през голямата група ученици, която се бе струпала на двора. След няколко минути на блъскане, щипане и боричкане, ученикът успя да пресече улицата цял и също така без особени проблеми да стигне автобусната спирка, която беше на края на улицата. Главният герой на тези няколко реда седна на полустрошената пейка, която представляваше спирката, настройвайки Mp-3 плеъра си.
- Ванка…човек, утре ще дойдеш, нали? - прозвуча познат дрезгав момчешки глас, идващ от другата страна на улицата.
- Ъ… да няма да забравя - отвърна разсеяно момчето - в единайсет сутринта, нали?
- Да - отвърна съученикът му, който все още беше от другата страна на улицата и се налагаше да вика заради постоянно минаващите автомобили, които упорито пречиха на разговора им. - Хайде, чао засега.
- Сбогом - извика весело Иван и изгледа как приятел ...