Петльови неволи

Петльови неволи

Нейде си нявгаш, в малък провинциален град, в близост до една аптека, дедо Генчо са интересу’а:

Мно’о се извинявувам, че доста ша Ва натовара! Но имайте добринката ‘а ма разберете - не мо’а го удържа повеч’ у мене си!
Значи из онез дни пителя ми Геро - горкия явно гу йе фанал грипинът. Ма не птичия! Чини ми се, че е от он’я страшният - чиляшкият. Де уж са мре от него! Че кат’ съм ‘ръгнал да плача да си ви признаа - струва ми са на него таз’ болежка ‘ич му не понася. Разкукуригал се е поне от час и нещо преди всите първи петли на цело село. И то как кукурига – да н’ ви думам. Направо на умряло са дере горкия! Че оставете друго ми разкудкудяква и всите ми кокошки. Голяма врява ви казувам. И аз търпа - върта са у кревата. Върта са и търпа… Но накрая не издържуам. Ста’ам и отва’ам да вида ‘кво ста’а! А то видите ли оня ми ти питель не само разкудкудяква женските, ми ги и юрнал горките още по тъмно. И току ги окачва една по една. Че казувам си: „Тук нещо ние у наред!” А още си и думам „ С туй да н’ би па да не нагазийме в лука на онаа „Станбульската кунфекция!” де за насилие на женски твари! За туй и на момента са опитуам да вляза в „думанка” с него… Ама нъцки! Зачервил оня ми ти гривестия питель гребентината! Напърчил опашка! И едва ли не иска и къде на мененка да ми скача. А язе па’ си викам: „ Не, не, не! Това сякаш не е моа питель!” Щото до сеги он само на котки, на кокошки и на комшийката дето ми от дясно… онаа бе! Де с големите цици. Че само на таквази женска гад мой Геро налита! Е или по-скоро им са кущоперчи. С мъжете и кучетата – тама друго. С тях он добре се държи. Че така де! Реша’ам да поогледам. Да не би па къде някъде нейде в близост да са йе скатала, я лисица, я байнова булчица. Па и за туй нашю да са е скъхарил. Че ша му издушат женските до крак. И за туй биля ‘а са йе емнал да клатурка кокошките кат’ за последно. За туй си викам: „ Ша са завърта по-обстойно. И то не само из курника, ами и из ограденото - дет’ ги пускам през деня! Ку и нещо таквози да го прогона.”.Светвам с фенерчето и обикалям. Та по тоз потаен начин и с нащръкнало унимание… Че и даже в тиха нинджа стъпка сти’ам до идно място де’ е малко по-така закътанко. Напра’о си е като за контрибанда. Тама имотинът ми гранича с двамата съседи. Един’я е на онаа съседка с големите цици – сламената вдовица. А другия е на един нов съсед – млад пенсионер. Купи го от братчедите ми преди пет години. Та в чупките между трите граници се образу’ало ино заградено квадратитче. Нещо си като земя – ничия. Но па тама си има чуден бунар. Де йе точно по средината му. Мно’о е вододаен. Ползваме си го при нужда и тримата собственици. Даже пейка с малък навес са ни завещали дедовците. То преди време трите имотина са били на тройца кръвни братя. Па те кладен’ца са си го требвали по братски. Така си е и до ден днешен. Само дето от неколко месеца ми прави на впечатлението, как комшулука все къде тама са върти. И ужким че мно’о му са пуши. Че като започвам да оглеждам и – ха! Ма точно къде до оградата ти да видиш мярвам нещо си. А па то си ми приблясква. Навеждам се. А то като че ли разпилени три квадтратични найлончета и некакви гумички до тех. А па и двете са от онез де мязат на меки тенекийчета ма у тех де тура лекарство га са апчета. Май блисентеречета има думат у апутеката. Ама кат’ ги гле’ам то направо си им е видно, ка’ са здравата надупчени. Ще ка’еш, че неврозни чавки са ги кълвали. И така! Взимам в ръка тез ми ти илач-амбалажа и ги огляуам. Ами да! Особено на едната опакоука ясно си и личи, ка’ поне на пет-шест места ѝ е продънена. И то като досущ от клюн. Викам си: „Може ли пък да не са чавки, ми лично мой Геро да е зърнал тези блисентеречета. И през виделотото на пластмаската ‘апчетата да ги е помислил, че са зрънца. И колко му е перото му с перо здравата да се е наклюцал с това де е било унутря. Ама понеже станиолчето отгор’ е много разкъсано, че ми е трудно да го прочета. Така като гле’ам туй що е останало по хартъците на двете опаковки сякаш угаждам, ка’ първата е от онез чужбинските букви е „V”. После има две, де са са заличили и са не видат. Подир това са само некакви малки чертички. Накрая като донадя остатъците от станиолчето то от на двете нещица … И да! Вече съм сигурен, ка думата списана тама завършува на GRA. Че сега сакам ‘а питам и да помола онезинка от вази де отбирате къде повечко от хапчурлаци и от апутекарски раб’ти– мо’ат ли ‘а ми помогнате със знанието си и да ми речете ‘кво ли мой да йе т’ва лекарство. „V” - празно, празно - „GRA” И най-веч’ дъл’ нещо не е вредно за Геро!