Петмеджийницата

Жечко

- гладко избръснат, с бяла риза на райета и завърнат ръкав, черен брич, ботуши… Като говори, пристисква зъби да не каже нещо излишно -  гласът му е тънък и леко изцибрен…

Ходил на училище до четвърто отделение, любознателен, жален за новото. Другите казват за него:

- Хаир от тоя няма - не ще да оре, не ще да яде, все гледа анджаклами да бърника – чешитин!…

Макар да има петмеджийница, Жечко е фукара човек. Живее в къща с две големи стаи, наедно с трите деца. Преди три-четери години, големият син Нанко, доведе снаха от Чемурли – Кана и му роди два внука, та станаха осем човека семейство. Лятос се кани да строи, снахата направиха кмет и работата стана дебела –през ден идват разни началници от касабъта, тя все в къщи ги води, ама няма къде ни да преспят, ни залък да хапнат…

Жечко признава за народ само германците - според него:

- От немско тръгват всичките новости по земета…

Жечковата петмеджийница най-радва децата - вкуса на бонбона не знаем, захар не сме близвали, ама без петмез на софрата не сядаме…

Всяко семейство засява тръстика и когато на есен узрее, я сечем със сърпове над корена и пренасяме за обработка в Жечковата фабрика...

Тръстиката се нарязва много ситно от резачка задвижвана с мотор, чрез няколкометров широк гумиран ремък. Смляното се зарежда в огромен варел, дето се пресова с дървен кръг притискан от червяк въртян на ръка, а долу, от чучура изтича захарен сироп в огромни двуметрови правоъгълни съдове, под които гори огън. Сладката течност с часове се пече, докато стане гъста – това се прави през нощта, заради горещината от врящите тави, които с дълги дървени лопати бъркаме непрекъснато, та да не загорят…

А когато в омайващия ароматен сок сложим и резени от тиква, получава се рачел – най-сладкото нещо, което съм хапвал…

Накрая готовият петмез се налива в огромни гърнета, от които през зимата гребем с дървена лъжица и бъркаме в попарата или в компота от ошаф…

И всичко това се случва, поради голямата Жечкова слабост към техниката!...

И така, докато един есенен ден се заговори, че в селото ще се прави  текезе!

На Жечко няма кой знае какво да му вземат – трийсетина декара келява земя и една кранта с която тегли мотора и резачката… Но, ако рекат да му вземат петмеджийницата - без ръце остава. Никак не иде, няма как да се дърпа - снаха му прави пустото текезе… За Нанко е добре, и без това пасе чужди овце, сега пак ще ги пасе, само че общи, а той с жена си Стояна, ще превиват кръст и теглят каиша на стари години…

От тревога ли, от що ли, сън не го хваща – снощи Кана го накара да подпише, че дава всичките ниви и имущество...

- Значи и петмеджийницата!…

- И петмеджийницата, барабар с кобилата!

- Няма ли чалъм да си остане тука, па нека е обща?

- Няма…

- Кога?

- Заран, по-ранко…

 -Ами, ако…

Отказа се - няма кой да го чуе…

Сутринта, по тъмно, да не го гледат хората, завлече петмеджийницата в „заграденото” .

Върна се, извади от салмата сака за риба и каза на Стояна, че отива на Дерменгьол да се изкъпе и хване малко риба за вечерта…

И… не се върна!

Деца от селото намериха сака на брега - казват, имало следа от хързулване!... Без да ще ли, нарочно ли, все тая!...

Години наред петмеджийницата  гние и ръждясва на дъжд и слънце в стопанския двор - полека лека, едно по едно, всичко изчезна незабележимо…

Както и самият Жечко!…