18.02.2018 г., 19:12  

Петък е

812 3 2
2 мин за четене

 

 Сутрин. 6:30 часа.

БГ радиото ме уведомява, че е понеделник, тоест край на „уикенда“ и начало на работната седмица. Но БГ радиото ми вдъхва кураж, като ми напомня, че петък ще има. След четири дни.

Във вторник разбирам от БГ радиото, че още не е петък. И да си сложа шапката и шала, нищо че прогнозата предвижда до 15-16 градуса.

Та денят започва под зоркита грижа на БГ радиото – човече, внимавай, напускаш своя дом, но търпение – утре е сряда и скоро ще си отдъхнеш. 

 И ето, че в сряда в гласа на радиото се прокрадват радостни нотки - утре е четвъртък. Но той някак не се връзва. Да можеше да го няма. Та нали,  ако не беше той, утре щеше да е петък.

 Петък е!

 Най- после!

 БГ радиото ме залива с радостни възклицателни. В интернет прелитат един след друг постове с всякаква твар, танцуваща под звуците на ламбада. Празнуват петъка. 

 Но петъкът не съществува. Той е фантом, защото е само предвкусване на уикенда. И ти също си фантом, защото живееш само през два дни от седмицата, а това е само предвкусване на живот.

 Сякаш ти трябва да ненавиждаш понеделника. Ти трябва да ненавиждаш работата си. Ти трябва болезнено да преживяваш напускането на своя дом.Ти трябва да имаш предвид, че когато си на работа не се чувстваш като у дома, а само когато си извън нея се чувстваш при себе си. Затова трябва да бъдеш внимателен, и да се въоръжиш със всичко необходимо за предстоящите борби.

Бг радиото като тревожна майка грижливо ти напомня това всяка сутрин. Но БГ радиото не ти напомня да бъдеш учтив, коректен и ...радостен. Да, радостен, а не служебно усмихнат .

 Но през събота и неделя ще се забавляваш. Сякаш да си щастлив означава да се забавляваш, а да се забавляваш означава пасивно да поглъщаш звуци, образи, храни, напитки. Защото истинското забавлението изисква активно участие в това, което правиш и малко повече обич към живота.

 Разбира се, че е в реда на нещата да се радваш, че е петък. Но е в реда на нещата и да си напомниш, че тази радост е само глух повик на един инстинкт и съвсем не заслужава жертването на четири дни от седмицата. Животът не е толкова беден, че да се изчерпва със сляпото следване на инстинктите. Ние също не сме. Но БГ радиото не спира да се се вайка и да ни повтаря, че сме.

 Бъди търпелив до петък!

 Тогава най- сетне ще бъдеш човек.

 А ти си човек, само когато следваш инстинктите си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ира Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А какво всъщност чакаме... илюзорната почивка, започваща от петък следобед и продължаваща до неделя до същото време... През уикенда едва се добираме до себе си, замъглени от къщната работа и останалите довършителни детайли от работата през седмицата. Радваме се за миг, два... а след това отново осъзнаваме, че времето просто се е изплъзнало между пръстите ни. Петък - малката радост в минутите с чаша кафе, някъде в някое по-тихо кафене, преди започващата вечер... А след това - отново налитащите заблуди...
  • - А годините минават. Докато чакаме, остаряваме. И ни се иска да можехме да започнем отначало. Да живеем истински. Да открием щастието в себе си. Да имаме още време, преди да седнем в люлеещия си стол, за да чакаме... да умрем. Най-голямата грешка в живота е чакането.

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...