14.01.2017 г., 15:24  

Петър и Мария 1 глава

864 0 1
1 мин за четене

Мария се събуди към пет и половина сутринта, никой не беше в стаята.  Отви се и седна на леглото, стана и отиде до следващото болнично легло, дръпна завесата и видя една жена да лежи, беше на системи. Мария излезе от стаята и отиде да търси Петър и го открива. Той спеше дълбоко.  Докторът влиза в стаята, но не заварва Мария, извиква медицинската сестра и я моли да потърси Мария. Сестрата намира Мария при Петър,  която лежи до него.

- Сестра. 

- Кажете, докторе.

- Заведи Мария в стаята ѝ, и ѝ сложи приспивателно.

- Веднага, докторе.

Докторът влезе в кабинета си, а след него влезе и Мария и го попита:

- Той ще се оправи, нали? Има шанс, нали? 

- Има Мария, седни. Сега ще ти обясня – сяда срещу нея и започва да ѝ обяснява - и така, единственият начин да се спаси е като му присадим сърце – Мария сложи ръка върху неговата и го помоли:

- Моля ви, спасете го –  тя стана от стола и излезе от кабинета.

- Мария, изчакай – Мария затича в коридора на болницата, спря се и заплака,  усети някаква ръка да я докосва по рамото, обръща се и вижда Петър и той ѝ казва: 

- Добре съм – той я прегърна и целуна И двамата затичаха в коридора и стигнаха до изхода, излязоха и се прегърнаха. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много хаотично, глаголните времена - тотално объркани, на моменти звучи описателно, като в пиеса.

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...