Пинкоф и продавачките
Много обичам да си правя шегички с продавачките. Продавачките от всякакви магазини и всякаква възраст.
Всяка Божа сутрин махам гащи от Студентски град нагоре към Околомръсното. Всяка Божа сутрин минавам през бензиностанцията и всяка Божа сутрин се получава едно и също. Взимам си пакетче семки от рафта, подавам го на продавачката, след което следва винаги:
- Добро утро! Гориво зареждате ли? – изчуруликва слънчицето насреща.
Тогава избирам най-сериозния и снизходителен тон и отвръщам, сочейки с поглед семките:
- Това ми е горивото!...
И винаги следва една ослепителна усмивка.
- Да ви предложим вафли на промоция? – настоява пак момичето.
- Благодаря, обаче ще си разваля стройната фигура.
Стройна тя!... 170 см на поне 103 кг. Била е нявга стройна... Следва още една ослепителна усмивка, пожелаваме си приятен ден и денят ми определено става приятен.
Махам си аз гащите по банкета на Околомръсното, люпя си „горивото”, плюя „изгорелите газове” и си мисля, как ли ми завиждат ония в скъпите коли, дето са попаднали в поредния автозапек. Какво ли не биха дали да вървят ей-тъй като мен по банкета, да си люпят „гориво” и да мятат „изгорели газове” насам-натам.
* * *
Влизам в магазинчето за перилни препарати на пазарчето ни, поглеждам сериозно продавачката и... :
- Търся прах за пране, ама от оня, дето го даваха по рекламите. Дето, като си топнеш гащите в легена, след две минути да ги извадиш изпрани, изсъхнали и изгладени.
Продавачката ме поглежда снизходително, усмихва ми се и казва:
- Хм! На това май му се казваше ЖЕНА.
Тъй ли? Тя на мен ша ми! Ша види тя!...
Изчаквам търпеливо да свърши пакета с праха, влизам пак в същия магазин и изстрелвам от упор:
- Търся прах за пране „ЖЕНА”...
Продавачката се залива от смях и ми заявява:
- Съжалявам, господине, промоцията свърши още сутринта. Всички жени ги раздадохме! Остана само прах за ръчно пране...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенко Пенков Всички права запазени
