Много обичам да си правя шегички с продавачките. Продавачките от всякакви магазини и всякаква възраст.

Всяка Божа сутрин махам гащи от Студентски град нагоре към Околомръсното. Всяка Божа сутрин минавам през бензиностанцията и всяка Божа сутрин се получава едно и също. Взимам си пакетче семки от рафта, подавам го на продавачката, след което следва винаги:

- Добро утро! Гориво зареждате ли? – изчуруликва слънчицето насреща.

Тогава избирам най-сериозния и снизходителен тон и отвръщам, сочейки с поглед семките:

- Това ми е горивото!...

И винаги следва една ослепителна усмивка.

- Да ви предложим вафли на промоция? – настоява пак момичето.

- Благодаря, обаче ще си разваля стройната фигура.

Стройна тя!... 170 см на поне 103 кг. Била е нявга стройна... Следва още една ослепителна усмивка, пожелаваме си приятен ден и денят ми определено става приятен.

Махам си аз гащите по банкета на Околомръсното, люпя си „горивото”, плюя „изгорелите газове” и си мисля, как ли ми завиждат ония в скъпите коли, дето са попаднали в поредния автозапек. Какво ли не биха дали да вървят ей-тъй като мен по банкета, да си люпят „гориво” и да мятат „изгорели газове” насам-натам.

                                      * * *

Влизам в магазинчето за перилни препарати на пазарчето ни, поглеждам сериозно продавачката и... :

- Търся прах за пране, ама от оня, дето го даваха по рекламите. Дето, като си топнеш гащите в легена, след две минути да ги извадиш изпрани, изсъхнали и изгладени.

Продавачката ме поглежда снизходително, усмихва ми се и казва:

- Хм! На това май му се казваше ЖЕНА.

Тъй ли? Тя на мен ша ми! Ша види тя!...

Изчаквам търпеливо да свърши пакета с праха, влизам пак в същия магазин и изстрелвам от упор:

- Търся прах за пране „ЖЕНА”...

Продавачката се залива от смях и ми заявява:

- Съжалявам, господине, промоцията свърши още сутринта. Всички жени ги раздадохме! Остана само прах за ръчно пране...