25 мин за четене
9.
- Не се виждате, а? – подхвърли Юрий, когато тя влезе в стаята и затвори вратата. Стоеше прав до бюрото. Ръцете му си играеха нервно с купчината бели листове, които Адриана използваше за бележки върху лекциите си. Ясните му, студени очи я стрелнаха за момент, после той погледна към прозореца.
Адриана преглътна сълзите си.
- Не бяхме се виждали от три седмици.
Той пристъпи към нея.
- Виж какво. – гласът му бе глух. Свитите рамене и устни, отдалечения, враждебен поглед – всичко това красноречиво говореше за състоянието, което добре познаваше - “жестоко наранен”. Оказваше се, че тя много често „го наранява жестоко“ без изобщо да разбере как го е направила. Това я караше постоянно да претегля думите и действията си и в крайна сметка, никога да не може да се отпусне напълно, докато е с него.
- Виж какво - повтори той – аз нямам намерение да ти преча да се виждаш с него. Животът си е твой. Просто ще си тръгвам, това е.
Понечи да мине покрай нея, но тя сложи ръка на рамото му. Той продължа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация