ПЕТО ПИСМО
“Неделя. Едно хубаво слънце е изгряло, въздухът трепти, свеж и хрупкав. Иде ти да качиш цялото семейство в колата и да запрашиш към Балчик. Един хубав неделен плаж с море, пържена рибка, някоя и друга бира добре ще ти се отрази. Вместо това, обаче, ти ставаш рано, отиваш до пазара, купуваш от най-дребните картофки, от най-кривите и евтини краставици, два-три домата за цвят, после вземаш жената, отивате на лозето, събирате изсушените от слънцето ягоди, връщате се и правите компоти. Че зима иде. Трябва да се оцелее. Вечерта си броиш парите, правиш едно скандалче, след като си изпил бутилка домашно, възкисело винце, останало от предната зима, после си лягаш с пълен тумбак и потъваш в тежкия вече тринадесетгодишен бедняшки сън. И ако все още е останала някаква искрица за мечтаене, сънуваш, че жена ти си е намерила работа, че ти си спечелил от тото-то, че си купил кола, дето я продаде и сте тръгнали за плажа.”
Приятелят ми продължава да разказва своята семейна сага и накрая ме пи ...