Изпратено на: Петък, 2008, Февруари 22 13:30:17
Относно: Пардонства.
Здравей, Нощен!
Спомням си и за един колега от студентската ни група - Боби. Той беше вегетарианец, защото "искал да живее колкото костенурките, че даже и повече". Не знам доколко това е един от начините да надскочиш гене
(тук някой беше скъсал писмото)
Изпратено на: Неделя, 2008, Февруари 24 18:02:10
Относно: Вечномайчие.
Привет, Светозначима!
Не съм немесояден поради дълголетни причини. Смешно би било. И "ненаучно".
Ами всъщност так живеят повечето жени, майчински, дори и да не го съзнават! Просто не се замислят - така са научени отпреди! Като мюсюлманските жени, забулени и покрити, но когато им кажеш, че те имат права, че трябва да се борят и пр., казват, че така са доволни, така е редно, такава е традицията...
>Дори и да не си значима, то няма как да не промениш света променяйки се, понеже ти и светът сте едно и също нещо! Това, че изглеждаш отделна е само "за удобство", един вид илюзорна заблуда!.. Не исках да кажа, че имаш за цел да променяш света по свой модел, а че го променяш (както и всеки друг), дори и да не го правиш съзнателно!
Не само, че не съм на дълбоко в писателските среди, но и на плитко не съм! Дори е съмнително дали съм близо до брега въобще!..
Благодаря за златната Прага - чудесна е!
П.!
Леополд Свраков
Изпратено на: Понеделник, 2008, Февруари 25 11:56:04
Относно: Вечномайчие.
Здравей, Чудесен!
Ами не знам, може и "майчински" да го наричаш. Мисля, че е част от същността на жените. Винаги е по-здравословно, когато има определени правила относно мястото на индивидите в обществото. За това и мюсюлманските жени се чувстват добре. Това може и да се нарече "заучена безпомощност". Разправяха ми наскоро следния смешен случай за един арабин, който дал урина вместо жена си, която всъщност била болна и трябвало да изследват. "Нали сме едно цяло?" - съвсем сериозно запитал арабинът.
О, снощи гледах една прекрасна пиеса - "Кожа и небе". Получила е наградата за най-добра българска пиеса през 2007 г. Автор - Димитър Динев. Накрая направо ме разпака, аз по това съдя, че е хубава. Действието се развива на бойното поле през време на някоя от войните, които в последните години водят руснаците - след Афганистан, но не стана ясно къде. Главната героиня (Параскева Джукелова) обира ценностите от труповете, а главният герой (Асен Блатечки) е някакъв руски войник, целият с татуировки по кожата, всяка със своя история. Двамата взаимно започват да се опознават, но самите реплики страхотно ме впечатлиха - с начина, по който изграждаха типичен (според мен) начин на мислене на една жена и на един мъж. Един млад войник искаше да ги арестува, после пък - да ги накара да правят секс, докато той гледа, и главният герой естествено го издебна и го уби. Пиесата завърши много драматично, когато двамата герои се търкаляха прегърнати в тревата и мъжът затисна мина с гърба си, а героинята трябваше да избере дали да избяга и да се спаси или да направят последният секс в живота и на двамата върху мината.
Знаеш ли, исках да те питам много внимателно: идвайки в София, би ли искал да се видим - ей така, на по кафе? Защото аз имам желание, но не знам каква е твоята нагласа и възможности?
Желая ти хубав и успешен ден!
Изпратено на: Понеделник, 2008, Февруари 25 19:13:42
Относно: Внимателно.
Привет, Успешна!
Писмото видях още по обяд, но нямах време да му отговоря, понеже в 14 часа трябваше да отпътувам! И ето - потвърждавам, че съм го получил! :)
Ха, какъв мъдър арабин цитираш! Така погледнато, може да се взема урина само от един човек в целия свят - нали сме едно? :)))
Хмм, интересна пиеса!.. Такъв, дето обира ценности от трупове е "мародер", нали? Ама, че финал обаче! Сетих се и за трета възможност - последен секс за него, а после тя се спасява! :) И четвърта - след непоследния секс тя изравя мината отстрани до основата й, пъха ръце под нея, притиска я до гърба му, той се обръща бавно, с мината притисната от нея към него, и ляга по корем, като мината остава на гърба му! Тя се съблича с една ръка (ако не е съблечена от преди това!) и уплътнява разстоянието между гърба му и мината с дрехите си - така, че да не можа мината да се наклони, и падне респективно, от него! А после го оставя да лежи така и тръгва, гола, да търси сапьори! :))))) Яко ще е! :)
Много внимателно отговарям: в някое от хопотетичните ми бъдещи отивания до С. може да пием кафе (предпочитам чай обаче!), за което ще те известя предварително! :)
П.!
Леополд Свраков
© Регулус Всички права запазени