30.03.2015 г., 0:16 ч.

Писмо... 

  Проза » Писма
762 1 0
5 мин за четене
Здравей, Ели

В това писмо ще се опитам да не говоря за чувства - не защото ги няма, а защото ти казах, че наистина не обичам драмите и проблемите, които хората преекспонират. Не знам дали и доколко ще се получи - усещанията ми към теб са по-силни от разума ми и често не успявам да ги контролирам, колкото и да се старая. Ако през това време, в което бяхме заедно, не си се убедила какво изпитвам към теб или пък си решила, че нещата вече не могат да бъдат, както преди, когато бяхме щастливи, надали няколко реда ще променят мнението ти.

Нарочно ти пиша писмо, а не във Вайбър или Скайп - не желая да се чувстваш насилена или тормозена. Ако мислиш, че има нещо, което искаш да ми кажеш, направи го, когато си изясниш какво искаш от живота и дали можеш да го получиш, когато сме заедно... и дали въобще фигурирам в бъдещето ти... Не очаквам отговор скоро, не очаквам отговор и по принцип. Не се чувствай длъжна - ако и когато искаш, аз ще съм насреща. Мога да ти припомня обещанието, което ти дадох в началото, че ще те оставя да си живееш живота на спокойствие и няма да се появявам в него като пречка, ако решим да се разделим. Аз обаче отказвам да съм пречка в него и в случай, че останем заедно.

Не така виждах прекарването на повече време в правене на различни неща. Това, което си бяхме споделили беше, че наистина искаме следното - да прекарваме по-голямата част от часовете си заедно и една по-малка част от тях в правене на други неща, които ни карат да се чувстваме щастливи... И двамата знаем какво искаме да вършим в свободното си време, за да сме доволни от себе си и живота, така че не мисля да го коментирам отново, защото тези неща нямаше да вредят на връзката, а щяха да я направят по-силна, по-устойчива и удовлетворителна - да, можеше да е малко странно или неприятно в началото, докато свикнем, но ние така и не успяхме да положим това начало... Хората са казали да внимаваме какво си пожелаваме, защото ще го получим... И е вярно - това, което ще се случва сега, е доста различно от това, което искахме... или поне това, което аз исках, когато говорих за свободата - сега се оказва, че ще прекарваме по-голямата част от живота си разделени и само понякога ще сме заедно. Да... вероятно е за добро - каквото и да стане, е за добро, наясно съм. Наясно съм обаче, че "От кон на магаре" не е лесно. Да, по-малко усилия и поддръжка изисква, но не може да става сравнение между двете... Бях ти говорил за връзката, в която искам да изгоря. В момента горя, но не по начина, от който имам нужда - не искам проста печка, на която да се топля... искам голям племенен огън, около който да събера Жената и децата ни и да пируваме ден след ден... Под пируваме нямам предвид храната за разлика от повечето дни - имам предвид всички да получават това, от което имат нужда и искат, да са щастливи. Не искам следващото изречение да звучи като заплаха, а точно обратното. Ако нямам този Огън, вариантите са два - примирявам се и умирам от студ и самота пред малката печка или рискувам всичко и излизам навън да търся Огъня другаде, в неизвестното... Обаче аз не съм от хората, които се примиряват... Снощи видях, че и при теб е така...

И двамата сме птици, и двамата заслужаваме свободата, и двамата заслужаваме да летим. Ако Нашето Нещо го няма или пък е станало само Нещо или нещо, ще те пусна да полетиш. Отказвам да съм твоя затвор, твоята клетка... Отказвам да съм и надзирателя, който те държи там... Това не е начин да си живеем живота. Нека не си кършим крилата... Ако го направим, ще трябва да изкараме една зима сами и в студа... както старите и болни птици... Нищо, че наоколо ще е лято... Лято, за което си мечтаем и говорим от месеци... Лято, за което имахме големи планове...

Още в началото ти бях говорил как в живота на човек идват и си отиват много любови - някои малки, някои големи, някои кратки, някои по-дълги... И една истинска и голяма ЛЮБОВ, една Елена в моя случай. Лошото е, че в живота на много хора голямата любов рядко е най-дългата или последната... Искам Елена, моето момиче, моята жена, моят живот, другият край на моята вселена, да е моята най-дълга, последна и вечна любов. Любов, в която и двамата имаме сигурност, любов, в която и двамата имаме и правим това, от което се нуждаем... Искам любов - да дам всичко и да получа всичко... Искам Огъня... С Елена... Ако и тя го иска, ще намерим начин, сигурен съм...

Когато ти говорих за любовите, ти казах и нещо друго - хората често отказват да пуснат любовта, когато тя наистина си отива. Така тя от нещо прекрасно и истинско се превръща в нещо грозно и уродливо, в окови. От красиви спомени се превръща в безсънни нощи, в страх, в празнота... Предполагам, че в идните месеци ще разберем какво се случва с нашата връзка... Дали е нещо, Нещо или пък Нашето Нещо... Искам с теб, но съм готов да те пусна, ако е по-добре за двама ни... Готов съм да пусна Любовта, ако тя наистина си отива... Докато и двамата мислим, че има как да се променим и да я задържим, ще се боря... Ще се боря със зъби, нокти и каквото друго трябва... Обещавам го и тук...

Ако трябва да запомниш само едно нещо, то е следното - Наистина и на всяка цена искам да сме щастливи и ще направя всичко възможно това да е така... Нашето Нещо...
 
 
Искрено твой,

...

 

© Откровен тип Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??