29.02.2012 г., 16:27

Писмо до мама

9.3K 2 1
1 мин за четене

Здравей, мила мамо.

Ще започна с това да ти кажа колко много ти благодаря за всичките години подкрепа и любов, която ми окaзваше. Искам също и да ти се извиня за грубото държание, когато си се опитвала да ми обясниш нещата, а аз съм се инатила. Искам да мога да ти се реванширам по някакъв начин за всичките години упорит труд, който си извършила в името на това аз да имам топли дрехи и покрив над главата си.

Искам и да ти се извиня, че рядко съм казвала благодаря и какво значиш ти за мен.

Скъпа мамо, правих, правя и ще правя още много грешки по пътя си, някои от които са и непростими, но винаги съм знаела мястото си, въпреки че устата ми е голяма.

Съжалявам за неподходящите думи, с които съм се обръщала към теб и съм те наранявала.

Доста от тези мои думи са били необмислени и неподходящи за възрастта ми.

Мила мамо, за толкова неща имам да ти благодаря и да ти се извинявам и съм убедена, че не си очаквала това от мен.

Затова реших да завърша ето така:

                                                               Ти си най-добрата майка и аз много те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...