Обич моя, Безмилостната все-поглъщаща стихийност на безвремието изцежда и последната надежда в душата ми. Жадно отпивам сили от мислите за теб, но надеждата в гърдите ми вече мъждука и пламъкът и скоро ще потъне в студеният мрак на отчаянието. Страданието на плътта е миг сравнено с безотрадната вечност на душевната болка.Мечтания нов свят е само прогнила дума отчупена от сухите устни на старците покрай лагерните огньове. Аз съм вече тук, където пустинният вятър се прокрадва покрай безмълвните скали и повлича ситния прах от кости на мъртви герой. Където тишината посреща своето безмълвно ехо и се преражда отново чрез него. Стихиите нощем се събират ревящи като диви зверове а слепите очи на мрака помнят единствено загубените битки със злото. Мечтания рай е по-далеч от когато и да е било. Поглеждам лицата на свойте другари, уморени и изтерзани от безкрайните двубой, сърцата им са изпълнени с ярост, а страхът бавно разяжда мъжките им гърди. Смъртта тихо се носи на опърпаните си криле и безд ...