4.09.2008 г., 7:10 ч.

Писмо до теб 

  Проза » Писма
1533 0 2
1 мин за четене
"Знаеш ли, че още си мисля за теб? Всеки ден, щом мина през мястото, където съм те срещал някога.
   Не бих казал, че съм добре. Само споменът за теб ме поддържа жив. А когато и той избледнее, какво ще правя?
   За мен ти си остана единствената. Все още си мечтая за момичето с големите кафяви очи, което се взираше в мен и се усмихваше. Беше пораснала преждевременно и разбираше много неща, които за връстниците ти са неразбираеми. Аз не можех да проникна в теб, да разбера какво си мислиш и все още вярвам в невинността ти.
   В последните месеци животът стана непоносим за мен. Не мисля, че ще издържа още дълго. Искам, ако родителите ми те обвинят в нещо, да им се противопоставиш. Ти не си виновна, всеки избира своя път сам.
   Обичам те. Никого не съм обичал така. Странно нещо е любовта. Ако те имах, сигурно нямаше да те обичам така силно, така болезнено. Жалко е, че животът и обстоятелствата не ни позволяват да сме заедно. До края ти ще си моята мечта, моето неуловимо момиче с големи очи и кристално сърце.
   Обичам те, миличка."
   Майката на Иван намери писмото в документите на покойния си син. Бяха минали три месеца от необяснимото му самоубийство. До този момент не можеше да разбере какво бе накарало двадесет и три годишният й син да сложи край на живота си. Сега всичко й се изясни. Момчето й беше станало жертва на сърцето си.

---------
   За миг проникнах в теб и видях това...

© Стели Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми..особено това: "Момчето й беше станало жертва на сърцето си."
  • Много ми харесва ,ама много имаш талант
Предложения
: ??:??