11.08.2018 г., 18:08 ч.

Писмо от охлюв в черупка 

  Проза » Разкази
414 0 1
7 мин за четене

     

     Светлана, толкова бързаше, а имах толкова неща да ти кажа! От последната ни среща си спомням само шума от роклята ти, когато внезапно побягна. Обидих ли те, уплаших ли те? Надявам се да не е нищо от това. Нали знаеш, че бих предпочел ти да ме обидиш и унижиш, нежали обратното. Знам ли, може би предусети силния дъжд, който ме изненада.

        Бях тръгнал да се прибирам и немирника с децата си се спусна върху мен. Знам, че е малко глупаво, но сигурно си забелязала че съм от натурите, които обичат да съзерцават и, видиш ли, реших да остана под дъжда. Забелязах, че доста хора ме поглеждаха с неодобрителни очи. Но какво да направя, това е то да си съзерцаващ. Ти знаеш ли какво е да съзерцаваш? Може би с многото си говорене ти изглеждам странен и си е положително така, но бих желал накратко да ти опиша какво е то да съзерцаваш, като опиша защо обичам да пътувам със стари влакове.      

      Предупреждавам, че малко ще прилича на литературна творба от колкото описание на един съзерцател. Почвам!

     Макар че има разнообразие от начини за пътуване, винаги съм предпочитал да пътувам с влак и то от старите, които имат купе. Как да Ви обясня, някак просто харесвам да пътувам с влак. Обстановката е друга. Малкото, но и достатъчно широкото купе, където хората стоят срещу теб и някак си всичко те предразполага към разговор с другия. Харесва ми как хората си търсят място. Разнообразието от хора- делови, пътешественици с багаж, който е с размерите на баскервилското куче, тихи, шумни, четящи и най-вече гледащи през прозореца. Аз самият съм от тези "гледащите". Харесва ми да следя пътя на коловозите, как се преплитат и разплитат, досущ като нишките на живота ни. Харесва ми да се взирам в безкрайните поля, докато там ,в края им, се възвишава красив балкан. Харесва ми да довършвам историите на изоставените къщи, малките селища, да гледам купищата сено. Харесва ми, когато забележа някое малко животинче, пълзящо някъде в тревата. Обичам да съзерцавам залязващото слънце, превръщащо облаците в огнени езици или захарен памук- да слушам равномерните тракания на влака, музиката на сърцето му. Харесва ми да пътувам с влак и да стигам у дома. Харесва ми да съзерцавам как слезлият пътник се губи в далнината.

      Да съзерцаваш, означава да спреш да мислиш и да усетиш цялото битие с цялата му хармония. Бога ми, когато изпадам в такова състояние мога да усетя сърцебиенето на влюбена жена. Знаеш ли, че когато те видях за пръв път се влюбих?! Но толкова е лесно на един мъж да се влюби в красотата ти и Боже колко трудно би му било да заживее с недостатъците ти! Толкова трудно, че се нарича любов! Аз пак се оплесках!

      Настинах в този дъжд, за това говоря тези глупости! Пиша ти тези редове в мигове на някаква необяснима тъга. Знам, че няма да видя отново лицето ти и Бога ми, никак не искам да те тревожа, но все на някой трябва да „излея сърцето си“. Мъчи ме това, че всички ме обичат. Истина, пиша това със здрав разум. Именно с този разум, колкото повече съзнавам нещата, толкова повече съм нещастен. Всички токова ме обичат и тачат, толкова са благородни, а те не знаят- нищичко не знаят. Ако знаеха, дали щяха да ме обичат?! Светлана, имам чувството, че ако всички бихме имали възможност да съзрем цялата гнилост на сърцата си и чуждото сърце, то бихме се избили или самоубили до сега. Знам, че звуча несвързано и нелогично! Истината е, че човек се ражда в черупка и цял живот се опитва да излезе от нея, но не може. Бога ми, човек не може да се разкаже! И да излезе извън тази черупка, той не излиза гол, а с друга черупка, и така като безкрайна матрьошка. Осъден да не излиза извън себе си .

      Дали си чела някога писмата на Кафка до Милена? Едно нещо ме порази! Прав е бил той, толкова прав! Хората сме сами със себе си и не можем да се слеем с друг и не само, ние сме напълно неузнаваеми за другия и себе си. Стоим зад две противоположни врати, а по средата празна стая, стая за среща, но уви всеки стои зад вратичката и не влиза от страх, а стаята за среща си остава все така празна. Това ме порази у Кафка! За това съм нещастен, че ме обичат, защото не ме обичат истински, нито аз някого. Обичаме черупката, Светлана, а ако видим голия охлюв бихме се уплашили и отвратили! Ще се опитам да ти разкажа за този гол охлюв, макар и да знам, че за теб ще остане чужд. Все пак, достатъчно ми е да знам, че някъде там има човек, който не би се отвратил от голия охлюв.    

       Бях на шестнадесет, когато за пръв път се съвкупих с жена. Направих го не защото изгарях от похот. Приятелите ми ме подхванаха, заедно с друг приятел. Знае се то, бе проститутка, а сутеньор й бе собствения мъж. Събрахме определената цена и тръгнахме към уреченото място. Извикахме човека, тоест мъжа й. Разбрахме се- бързо стават тези работи. Закарани на открито зад едни гаражчета. Усмихвах се и се опитвах да изглеждам ентусиазиран, но помня как сърцето ми щеше да изскочи из гърдите ми . Бяхме двама, но изведнъж избраха, аз да мина пръв. Това силно ме сконфузи. Усетих как стомаха ми се преобръщаше. Не се чувствах никак готов. Отидохме зад един гараж. Беше тъмно, но аз постоянно се оглеждах за минувачи. Жената ми даде презерватив, но ръцете ми трепериха. Започнах да късам със зъби. Огледах се за пореден път и започнах да усещам гнус, но не гнус от нещо външно, а гнус в сърцето. Не бях в състояние да правя каквото и да е било. На нея започна да и става досадно. По същество нещата не се получиха. Блъскаше се в мен, но аз бях свел глава в земята. Беше ме срам от нея, срамувах се от проститутка. Накрая явно се изнерви и ми каза да викна следващия. Върнах се при приятелите ми. Те започнаха да ме поздравяват, че съм бил издържал доста дълго, а каква агония беше. Прибрахме се и цяла нощ не успях да мигна. След това се пристрастих към един вреден, често срещан навик сред младежта. Светлана, знам че е абсурдно да споделям всички неща. А може би тайно желая да ме мразиш и ненавиждаш. Нали знаеш, че е по-лесно човек да бъде мразен и унижаван, отколкото да го погледнат от високо, с благородство?!

      Желанието да се съвкупиш с колкото се може повече жени не е просто обикновен нагон, то порок на душата, Светлана, цяла философия на съществуване. Да притежаваш колкото се може повече тела, да изпитваш удоволствие от това. Да унижиш тялото на някой. Знаеш ли, че по времето на турските зверства в България, башибозуците не само са мачкали, разкъсвали телата, те също са изнасилвали жените пред мъжете им, защото са знаели, че изнасилването на жените пред мъжете е носило повече болка и унижение, отколкото ако просто им били отрязвали главите. Но колкото повече тела обезчестяваш , толкова повече обезчестяваш собствената си душа, докато останеш по инстинкти. Много жени съм обезчестявал в ума си, Светлана. Това е моя грозен и гнил охлюв. Не, Светлана, не преувеличавам! Убиецът веднъж убива тялото и повече не може, но тялото може да обезчестяваш безкрайно.

     От тези години насам имам постоянното чувство на обезчестена душа. Много бих искал отново да съм дете, Светлана, да не съзнавам злото, но вече не мога. Много добрини правих, опитвах се наистина да бъда добър човек, но там където има вина, добрите дела са като сол у гола рана. Там където има вина може да лекува само прошка. За това ти пиша тези редове, да простиш. Достатъчно ми е да знам, че има някъде човек, който се е престрашил и е влязъл в стаята за срещане.

     Моля те, Светлана, обичай ме. Не, не като мъж, а като човек. Обичай ме като човек, прости на един човек. Защото там, където самосъзнанието за добро и зло притуря повече унижение, срам и болка, там прошката като огън влиза в черупката и изпепелява вината.

      Дори да не ми отговориш, просто ми прости! Повече от всичко искам да бъда, човек и да върша добро, но не за да се чувствам добър, а просто защото има нужда от добро.

Повече от всичко друго искам да бъда човек!    

 

Твой, Михаил!

© Стоян Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дори първата крачка е нещо, когато човек иска да излезе от"черупката", когато душата се стреми към чистота, доброта и обич, какво има човек да откликне.Браво!
Предложения
: ??:??