Питам!
Понеже цялото нет- пространство( а и не само то) тези дни е обсебено от два лагера, които в стремежа си да докажат правотата си стигнаха до изключително обидни и откровено грозни квалификации и нападки един спрямо друг относно един паметник, имам въпрос.
Ще започна не само от убеждението си, че всеки народ е до толкова зрял, до колкото е жива паметта му. Но и с това до колко правилно разчита Историята си.
Та, след ожесточените престрелки искам да попитам: Ще дойде ли ред и ден, в който изкривеното, разделено и деформирано от политически демагози българско съзнание, най- накрая ще се сети, че вместо да брани купчина желязо, има други и много по-ценни неща за бранене, грижовно внимание, че дори и за спасяване?! Няма да казвам, че това са образованието, съдебната система или здравеопазването ни, тъй като те отдавна са на некачествено изкуствено дишане- най- краткият път към насилствена смърт. Но вярвам, че заедно можем много. Дори самите ние не знаем на какво сме способни и колко много можем.
Ще се спра на една част от миналото. На онова, което всички режими забравят. В повечето случаи съзнателно и много услужливо... За да напомня, че има потънали в прахолията на незрелостта ни куп исторически събития и личности, заслужаващи много повече от това, да бъде спасен един отдавна изиграл ролята си на пропагандно оръжие паметник. Един фетиш, за който реакцията на определени кръгове в ожесточеното му пазене прилича по-скоро на много закъсняла, дори болезнена еякулация (извинявам се за израза) на старец с млада съпруга, чийто напъни да я ощастливи дълго време са удряли на камък, а тишината в спалнята е била убийствен господар. До откриването на вълшебното хапче, търколило се под леглото, но с изтекъл срок на годност... Панацеята на подмладяването- смешна! Гротеска!
Та искам да попитам, не е ли по-зряло и разумно да почетем своите герои, вместо излишно да губим ценна енергия? И съзнателно ще се спра на горяните! Хора будни и определяни като опасни от комунистическата власт...Унижавани, преследвани и изтезавани. Унищожени физически, мъчително и позорно. Обикновени земеделци, занаятчии, интелектуалци...И необикновени Българи!
Та, питам отново настървените да бранят срама ни: Кой срам първо да измием?! Ще се намерят ли време и ден за почит на смелите и бунтарите, на малко известните и съзнателно захвърлените в кьошето на Историята? Защото всички сме съгласни, че светът се движи от различните, от „ кръглите гвоздеи в квадратни дупки...”, както казваше Стив Джобс, а нашият Вазов би възкликнал:„ Лудите, лудите- те да са живи!”...
Иван Иванов- убит, 1951г., Васил Драганов- убит, 1951г., Васил Петров- убит, 1951г., Кольо Колев- разстрелян, 1952г. Тодор Кожухаров- разстрелян, 1952г., Васил Симеонов- убит само на 21, почти дете, Васил Златевски- убит в СЦЗ, 1947г., Иван Лешников- убит в СЦЗ, 1947г....И т.н., и т.н., и т.н....Безкраен списък! Нескончаем! Списък на онзи позор, който днес настървено брани купчина желязо, докато на юг присвояват Историята ни...
Наистина ли забравяме?! Или забравяме избирателно и удобно?!... Или защото „ Който не е с нас, е против нас!”? А може би този фарс е факт, защото на позора му е трудно признанието, че клетвата на горяните завършва с думите: „Зная, че всяко своеволие и предателство се наказват със смърт....”
Познато е, нали? Напомня за едно последно писмо, което започва с братското „Байовци...”, и в което „ ...които петнят името на Отечеството ни наказанието е смърт, смърт и пак смърт...”
Та, питам: Кога? Кога ще бъдат поставени на своето достойно място ония, които осъзнаха една несправедливост много преди унгарци, чехи и поляци? Народи, с които мислим, че уж си приличам. Ама само си мислим! Защото разликата е в онзи вкус, който те почти не познават. Вкусът на робството. Затова не се поколебаха в стремежа си за независимост...
Да, робството написах!- Не, присъствието, както на някои им се иска! Човек трябва да носи в себе си Свободата, за да се вдигне да я брани! Трябва да страда за нея... Не е букет, който се подарява.
Та: Какво браним с купчината желязо? Подарената ни втора свобода, както не спират да повтарят някои ли? Или новото робство, в което живяхме?(А сега живеем в поредното!) И щом е била подарена тая свобода, свобода ли е? Или браним друго? Или може би никога не сме били свободни, щом не сме научили уроците си? Затова ни е трудно да признаем, че не сме дорасли да отдадем заслуженото на ония, които се осмеляват да отворят очите ни! Питам вторите и третите, които станаха първи... Тях питам, защото истинските първи паднаха в кърви...
Питам! И не случайно ще завърша с думите на Висоцки, вярвайки, че горяни винаги ще има:
„ Аз мразя счупени крила да виждам(...)
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.”*
Питам, пък нека всеки сам избере от коя страна да застане...
_________________________________________
* - превод Румен Леонидов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивита Всички права запазени
