Понеже цялото нет- пространство( а и не само то) тези дни е обсебено от два лагера, които в стремежа си да докажат правотата си стигнаха до изключително обидни и откровено грозни квалификации и нападки един спрямо друг относно един паметник, имам въпрос.
Ще започна не само от убеждението си, че всеки народ е до толкова зрял, до колкото е жива паметта му. Но и с това до колко правилно разчита Историята си.
Та, след ожесточените престрелки искам да попитам: Ще дойде ли ред и ден, в който изкривеното, разделено и деформирано от политически демагози българско съзнание, най- накрая ще се сети, че вместо да брани купчина желязо, има други и много по-ценни неща за бранене, грижовно внимание, че дори и за спасяване?! Няма да казвам, че това са образованието, съдебната система или здравеопазването ни, тъй като те отдавна са на некачествено изкуствено дишане- най- краткият път към насилствена смърт. Но вярвам, че заедно можем много. Дори самите ние не знаем на какво сме способни и колко много мо ...