Питам!
Понеже цялото нет- пространство( а и не само то) тези дни е обсебено от два лагера, които в стремежа си да докажат правотата си стигнаха до изключително обидни и откровено грозни квалификации и нападки един спрямо друг относно един паметник, имам въпрос.
Ще започна не само от убеждението си, че всеки народ е до толкова зрял, до колкото е жива паметта му. Но и с това до колко правилно разчита Историята си.
Та, след ожесточените престрелки искам да попитам: Ще дойде ли ред и ден, в който изкривеното, разделено и деформирано от политически демагози българско съзнание, най- накрая ще се сети, че вместо да брани купчина желязо, има други и много по-ценни неща за бранене, грижовно внимание, че дори и за спасяване?! Няма да казвам, че това са образованието, съдебната система или здравеопазването ни, тъй като те отдавна са на некачествено изкуствено дишане- най- краткият път към насилствена смърт. Но вярвам, че заедно можем много. Дори самите ние не знаем на какво сме способни и колко много можем.
Ще се спра на една част от миналото. На онова, което всички режими забравят. В повечето случаи съзнателно и много услужливо... За да напомня, че има потънали в прахолията на незрелостта ни куп исторически събития и личности, заслужаващи много повече от това, да бъде спасен един отдавна изиграл ролята си на пропагандно оръжие паметник. Един фетиш, за който реакцията на определени кръгове в ожесточеното му пазене прилича по-скоро на много закъсняла, дори болезнена еякулация (извинявам се за израза) на старец с млада съпруга, чийто напъни да я ощастливи дълго време са удряли на камък, а тишината в спалнята е била убийствен господар. До откриването на вълшебното хапче, търколило се под леглото, но с изтекъл срок на годност... Панацеята на подмладяването- смешна! Гротеска!
Та искам да попитам, не е ли по-зряло и разумно да почетем своите герои, вместо излишно да губим ценна енергия? И съзнателно ще се спра на горяните! Хора будни и определяни като опасни от комунистическата власт...Унижавани, преследвани и изтезавани. Унищожени физически, мъчително и позорно. Обикновени земеделци, занаятчии, интелектуалци...И необикновени Българи!
Та, питам отново настървените да бранят срама ни: Кой срам първо да измием?! Ще се намерят ли време и ден за почит на смелите и бунтарите, на малко известните и съзнателно захвърлените в кьошето на Историята? Защото всички сме съгласни, че светът се движи от различните, от „ кръглите гвоздеи в квадратни дупки...”, както казваше Стив Джобс, а нашият Вазов би възкликнал:„ Лудите, лудите- те да са живи!”...
Иван Иванов- убит, 1951г., Васил Драганов- убит, 1951г., Васил Петров- убит, 1951г., Кольо Колев- разстрелян, 1952г. Тодор Кожухаров- разстрелян, 1952г., Васил Симеонов- убит само на 21, почти дете, Васил Златевски- убит в СЦЗ, 1947г., Иван Лешников- убит в СЦЗ, 1947г....И т.н., и т.н., и т.н....Безкраен списък! Нескончаем! Списък на онзи позор, който днес настървено брани купчина желязо, докато на юг присвояват Историята ни...
Наистина ли забравяме?! Или забравяме избирателно и удобно?!... Или защото „ Който не е с нас, е против нас!”? А може би този фарс е факт, защото на позора му е трудно признанието, че клетвата на горяните завършва с думите: „Зная, че всяко своеволие и предателство се наказват със смърт....”
Познато е, нали? Напомня за едно последно писмо, което започва с братското „Байовци...”, и в което „ ...които петнят името на Отечеството ни наказанието е смърт, смърт и пак смърт...”
Та, питам: Кога? Кога ще бъдат поставени на своето достойно място ония, които осъзнаха една несправедливост много преди унгарци, чехи и поляци? Народи, с които мислим, че уж си приличам. Ама само си мислим! Защото разликата е в онзи вкус, който те почти не познават. Вкусът на робството. Затова не се поколебаха в стремежа си за независимост...
Да, робството написах!- Не, присъствието, както на някои им се иска! Човек трябва да носи в себе си Свободата, за да се вдигне да я брани! Трябва да страда за нея... Не е букет, който се подарява.
Та: Какво браним с купчината желязо? Подарената ни втора свобода, както не спират да повтарят някои ли? Или новото робство, в което живяхме?(А сега живеем в поредното!) И щом е била подарена тая свобода, свобода ли е? Или браним друго? Или може би никога не сме били свободни, щом не сме научили уроците си? Затова ни е трудно да признаем, че не сме дорасли да отдадем заслуженото на ония, които се осмеляват да отворят очите ни! Питам вторите и третите, които станаха първи... Тях питам, защото истинските първи паднаха в кърви...
Питам! И не случайно ще завърша с думите на Висоцки, вярвайки, че горяни винаги ще има:
„ Аз мразя счупени крила да виждам(...)
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.”*
Питам, пък нека всеки сам избере от коя страна да застане...
_________________________________________
* - превод Румен Леонидов
© Ивита All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вале, Миг, благодаря ви!
-
“Без Бога нация — толпа,
Объединенная пороком,
Или слепа, или глупа,
Иль что еще страшней, жестока.
И пусть на трон взойдет любой,
Глаголющий высоким слогом.
Толпа останется толпой,
Пока не обратится к Богу!“ -
Та: Какво браним с купчината желязо? Подарената ни втора свобода, както не спират да повтарят някои ли? Или новото робство, в което живяхме?(А сега живеем в поредното!) И щом е била подарена тая свобода, свобода ли е? Или браним друго? Или може би никога не сме били свободни, щом не сме научили уроците си?
Твърде много време изкривяваната история е промивала мозъците, Иве, трябва да минат поколения, които - отърсени от страсти, необременявани от внушения, да отговорят какво точно се е случило. -
Благодаря, Майсторе!
Мисля, че дори да го преименуваме „ На Трети Украински Фронт”, пак ще има два полюса на мнение.
Трябва ни нещо наше, нещо обединяващо.
Паметник на хан Аспарух, например...А символиката...ново начало. За него обаче трябват кристално- чисти хора. -
Интересен е въпросът къде какви паметници да има, колко да са високи и какво да пише на тях. И дали да ги има въобще. Ето инж. Томанек няма паметник. Възнаграден е с убийство, дъщеря му – изнасилена и е забравен. А още ползваме блатата от труда му. Не сме му признателни, така излиза. На същото място (Жабекрек) има паметник за друго събитие. Ежегодно се отбелязват тържествено годишнини от него. За едни е празник, за други – позор. Всеки режим има своите тирани и герои. Зависи от гледната точка.
Тоя паметник, който ще събаряме или местим, дали не е в чест на дедите на тия украинци, дето подкрепяме с военна и хуманитарна помощ, бежански статут и с чисто човешко състрадание и съпричастност? Става въпрос за Трети украински фронт, който води битка с фашизма в цяла Европа и е част от Съветската армия. И обявява война на България. Да, важно е какво ще пише на него. Нека да е истината, фактите. "На Трети украински фронт..." трябва да пише. С какви чувства вече става сложно да се опише. -
Потресаваща е тази история на Томанек...
Благодаря, Майсторе!
Може би на МОЧА, трябва да добавим редом с „ На Съветската армия освободителка от признателния българси народ.” думите „ Не разрушихме този паметник, защото цивилизованият български народ никога няма да забрави срама си на окупиран и винаги е имал сили да продължава напред!...Затова се смилихме”...Не, не му е там мястото!
Не демонтираме цялата си история. Демонтираме слабостта и срама си. Знам, че се лъжем, че един паметник може да ни накара да преосмислим настоящето, но фетишите и символите на признателност към всеки поробител нямат място там, където времето е изтекло! Колкото и неосъзнати да сме е така! След време ще дойде и другото осъзнаване. Добре е, че имат само един известен паметник. Най- вредни са паметниците в човешкото съзнание. Обработено 45 години, то не се замисля. -
На Бачкова чешма има плоча с надпис:
"Тук на 1.X.1923г. беше зверски убит Георги Бачков - борец за народна свобода, от палачите на кръволока на Цанков..." Няколко километра по-надолу след години партизаните свалят от автобуса Томанек - австриец, инженер и бизнесмен, и го разстрелват в името на народа пред очите на дъщеря му. И днес народът още ползва тока от ВЕЦ-овете които е построил тоя ,,немец". Дъщеря му е изнасилена. Няма осъдени за тия деяния доколкото знам. Паметниците трябва да ни напомнят безумията, които не бива да се повтарят. -
Благодаря, Майсторе! Не сме станали по- хуманни и цивилизовани. Грешно четем.
В 90 процента на щатите, смъртното наказание се прилага, защото има сигурност на всички нива, за да се стигне до тази тежка присъда. Защото има работеща система. Работещи хора. При нас всичко е диващина. И я има, защото подземният свят отдавна стана надземен.Трудно ще намерим пътя си, нашият. -
Жертви за права и свобода има по време на всички режими. Така нареченият народен съд е абсолютна диващина. После биват осъждани хора (творци) като Георги Заркин. Дълъг списък. Всеки режим изгражда обслужващо го правосъдие. През 1925 са избити без присъда Гео Милев, Христо Ясенов и...един дълъг списък творци, интелектуалци и обикновени хора - партизани, ятаци. Арестуват ги, отвеждат ги до едно дере и ги убиват. Същата диващина като нар. съд. Има и осъдени като Н. Вапцаров. През така наречената демокрация беше отменено смъртното наказание, станахме хуманни и цивилизовани, но бяха извършени стотици неразкрити показни убийства. Крушата, Клюна, Кюлев,... Дълъг списък отново. Подземният свят раздава свое правосъдие. Безнаказано. Отново диващина. Дали сме станали по-цивилизовани? Дали помним миналото и не повтаряме грешките му? Обикновено лично засегнатите заемат страна. Осъждат един режим и симпатизират на друг. Разединението винаги е изгодно за някого.
-
Благодаря ви, приятели!
За уважението да прочетете и смислените коментари!👍 -
Адмирации, Ивита! 👍
В България, по времето на тоталиризма през годините е имало десетки хиляди доносници и агенти на ДС. Нима си мислим, че тези хора, сега, изведнъж ще забравят своето отвратително минало, ще плеснат с ръце и ще станат нормални хора. Не, няма! Те ще продължат да бълват проруските лъжливи опорки, на своите кукловоди. -
Отговорът е: Такъв си, какъвто се определяш, заявяваш и доказваш, че си.
...толкова продажност...- не е истина... аз съм спичлесс... Купчина желязо, викаш... подсети ме за един "голям български бизнесмен" дето го питали как е изкарал в Париж, видял ли е Айфеловата кула... а той рекъл: Купчина желязо... ааа, сетих се - проблемите на бюджетния излишък
-
Абсолютно те подкрепям, Иве!
"Та: Какво браним с купчината желязо? Подарената ни втора свобода, както не спират да повтарят някои ли? Или новото робство, в което живяхме?(А сега живеем в поредното!) И щом е била подарена тая свобода, свобода ли е? Или браним друго? Или може би никога не сме били свободни, щом не сме научили уроците си?..."
Хайде, стига сме се кланяли пред псевдо освободители, които са спрели развитието на България цели 45 години. Не че, след това сме се оправили, но когато е промито съзнанието, промяната е много трудна! -
Все повече ме удивляваш, Иви!
Ти си истинска родолюбка с перфектна визия за нещата. Заставам изцяло зад твоето разбиране, защото е истинно. Аз неведнъж съм апелирал в свои публикувани материали, че е крайно време да преосмислим тотално историята си, а не само като папагали да повтаряме няколко имена издигнати до ранг на фетиши. Какво става например с исихаста Теодосий Търновски и неговия ученик патриарх Евтимий? Какво се случва с великите български богомили? Защо ги споменаваме само от дъжд на вятър. Имаме такива изключителни личности, които са били достойни да са водачи на нацията, но сме ги хвърлили в урната на забвението. Все още не е късно да ги извадим оттам и да пренапишем цялата си история. И никога да не забравяме турското и съветското робства, лишили България от нейния интелектуален потенциал. Защо са умирали, заедно с целите си семейства, подложени на клане, българите по време на Априлското въстание, ако не е имало робство? Идиоти ли са били те? Благодаря ти! -
Няма да се усетят, Иви.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
