Пиянството на един народ
„Не се нуждаем от обучение!
Нямаме нужда от контрол над мислите ни!
Без мрачен сарказъм в класната стая…
Учителю, оставете децата на мира!
В крайна сметка това е още една тухла в стената!...”
Пинк Флойд/„Още една тухла в стената”
Познато ли ви е? На мен - да! Това е символ на едно поколение, родено всред бунта на мислещите хора, които ги затваряха в концлагери, за да не разклащат устоите на социалистическата власт, бяха гонени, преследвани и дори разстрелвани. Сещам се едно изказване, което прочетох наскоро :
„Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мъдите се клатят, ама не падат!” (Т. Живков, на митинг по случай откриването на нова текстилна фабрика в Казанлък, 1964 г.)
До 1990 година протестирахме срещу тоталитаризма. А сега – срещу демокрацията, която вече 20 години едва-едва прохожда. Или липсата на такава, убеждавайки ни колко сме свободни, колко права и свободи имаме… е, поне на документ. Иначе - вятър и мъгла. И понякога дъжд (или сняг, зависи от сезона!), за да не останем хептен гладни и жадни. Но никой не говори за задълженията. Дарвин така и така е казал, че сме произлезли от маймуните, нека работят, за да стават хора. Иначе имаме избор - да живеем в зверилник или да бягаме навън, в друг, непознат ни зоопарк, който бил много по-хубав. Така твърдят. Но върналите се поне за малко маймунки разказват колко по-хубаво е тук, в нашия си. То от нашето по-хубаво нема! Но все пак се връщат в чуждите владения, понеже там имали много посетители, които ги оглеждат, режимът там бил вече установен и всяко животно си знаело мястото в клетката. Без значение, че там ограничават всичко, що е свобода, но го представят като изключителни постижения на демократичните общества. Страхотно, нали!
Но да се върна на основната идея. Та, преди имаше тоталитаризъм, сега вилнее разработена навън и вече изпитана система за опитомяване, представена ни като власт на народа. Страхотна шега… Тогава, до към 1990 година, твърдяхме, че не се нуждаем от мозъчен контрол и стимулиране на мисловния ни процес. Защото не се налагаше да мислим много. А сега? Чалгата, превърната в система от морални ценности и модел на поведение, завладява умовете ни, мозъците на децата ни… И, в крайна сметка, какво иска народът? Определено ни е писнало от зрелища, понеже в зверилника, в който съществуваме, това е ежедневие. Всеки луд с номера си; често и с повече от един, така, за разнообразие, съчетани във волна програма и вариациите й. In vino veritas! - който го е казал, не е сгрешил… особено много. Не е задължително да е нектара на боговете, може и ракийка или биричка, мезенцето… С тази подробност, че нацията ни е вече пияна от доста време и сега се наливаме за спорта. Хубаво го беше писал и описал Вазов – Пиянството на един народ! С тази дреболия, че това състояние продължава повече от век…
Да вдигнем още една наздравица! За махмурлука ще мислим после… ако сме живи да изтрезнеем!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Делийски Всички права запазени