-Мамо,кога ще порасна,искам като твоя маникюр!-детето сънено разтри очички и втренчено я погледна.
Имаха си всичко,скоро с Петър си бяха купили кола,живееха в просторен апартамент и това съкровище момиченцето ,което им се роди преди три години.
-Хайде заспивай!-прошепна Ива.
Зави мъничето,излезе от детската стая и седна на дивана в хола,зачака.
Петър закъсняваше и тази вечер,все заседания на борда на директорите,все обучения на персонала.Мъжът ѝ бе управител на престижна компания за внос на петролни продукти.Не ѝ се спеше и реши да го изчака.Пред входната врата се зашумя,пъхнаха се ключове и Петър влезе прегърнал стройна,русокоса жена.Двамата се целуваха и бяха видимо пили.
Изведнъж на Ива ѝ прилоша и се свлече безжизнена на пода.През съзнанието ѝ преминаха ярките картини на щастие с Петър и вече не чуваше писъците на уплаха на русата жена.
© Jivka Koleva Всички права запазени