10.01.2020 г., 12:49 ч.

Пламъци в мазето 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
527 0 0
6 мин за четене

         Здравейте, това е един крътък разказ, който написах по мотиви от компютърна игра, наречена - The Binding of Isaac.

         Предупреждавам хората със слаба психика да не го четат.

        Дано ви хареса.

 

        

                Мамо?

                Кой съм аз?

                Трябва да го направя, Той така ми казва!

                Айзък изпищя и се събуди. Отвори очи, бяха влажни. Погледна нагоре, беше тъмно. Огледа се – тъмна, мрачна маза, в която... горяха огньове. Смърдеше на огън и изпражнения, каквито имаше в изобилие. В краищата на мазето стояха гнусни купчини фекалии, по стените имаше кръв... много кръв.

Мама? Къде е мама? – мислеше мънкът в паника. – Страх ме е!

Но мама я нямаше! Мама го заключи в стаята му, мама взе всичките му играчки, съблече го и заключи вратата, след това изгори всичко. Господ и казал, че в Айзък има голямо зло и трябва да го прочисти.

След това... два дни след това... тя крачеше към стаята му с нож в ръка.

-Да Господи, в сина ми има зло, ще направя каквото ми казваш, ще го убия, за да ти докажа вярата си в теб.

По стените на мазето имаше засъхнала кръв. Не се чуваше нищо друго, освен пукането на пламъците.

Тя идваше в стаята му, крачеше, туп – туп.

А той нямаше къде да се скрие. Прозорецът имаше решетки, вратата беше заключена. Тичаше гол из стаята си, в кръг, в паника, без изход. Плачеше и пищеше, а майка му идваше да го нареже с ножа. Изведнъж се спъна в килима и намери накаква врата в пода. Вдгна дръжката и я отвори.

Майка му вкара ключа в ключалката.

Дупката беше тъмна, вонеше на застояло.

Бравата щракна, вратата се отвори, майка му се показа на прага.

Трябва да го направя, Айзък, Той така ми казва, трябва да те спася от ЗЛОТО!

Малкият Айзък скочи в трапа...

И се събуди в горящото мазе.

От майка му нямаше и следа.

Беше гол, не виждаше изход. Сви се и започна да ридае. Потоци от сълзи се стичаха по бузите му. В един момент плъзна детските си ръчички по страните и сви шепи. Сълзите течаха изобилно, като реки, шепите му бяха пълни със солена течност.

Огледа се... къде съм... кой съм... мамо?!

Разрида се отново. Беше го страх, беше сам, беше гол, беше му горещо, миришеше на изпражнения... стана и започна да търси вратата за навън. Имаше само една, но нямаше брава. Не можеше да я отвори. Страхът и тревогата стиснаха сърцето му и той заплака отново. Плоьк, пльок, сълзите падаха на мръсния под и сякаш ставаха все по-големи.

Изведнъж нещо се размърда в периферното му зрение.

-Мамо? – простена той. Едновременно копнееше да я види, едновременно се страхваше от нея до смърт.

Тишина... не му отвърна никой.

МАМО! – извика, но не чу гласа и.

Вместо това чу нещо друго. Нещо зловещо и ужасяващо. Дълбок, дрезгав, и гърлен звук с една единствена разбираеме буква: ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ!

Айзък пристъпинапред и тогава го видя.

                То излезе иззад пламъците.

                Малко, бебе, на три години колкото него, голо, с кървяща вдлъбнатина, вместо гениталии и празни очни кухини, от които се стичаха потоци кръв.

Кръвта се лееше по лицето му и капеше на пода.

                То започна да се приближава към Айзък с протегнати, пухкави ръчички.

                ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ! – продължаваше да издава злокобния звук.

                Айзък изпищя и отстъпи назад, бебето го следваше. Той опита да избяга, но в момента в който обърна гръб друго такова излезе пред него.

                Айзък смени посоката. Двете тръгнаха към него, като се блъскаха едно в друго като висящи кукли. Заобиколи една от купчините изпражнения – едно от бебетата се спъна, но се изправи и продължи да върви към Айзък, изцапано с фекалии. Той се върна към врата заблъска по нея, но без успех. Двете бебета с кървящи дупки в главите крачеха към него. Той е отдръпна тъкмо навреме. От очната ябълка на едното изхвърча струя кръв и се стече по вратата.

                Дървото след нея започна да пуши и да оставя черна следа.

                Айзък изпищя.

                Известно време бяга от тях в опит да се измъкне, но безуспешно. От време на време малките чудовища го обстрелваха с кървави струи, но по чудо не го уцелваха. Капчици противна кръв попадаха върху кожата му и той пищеше.

                Болката беше ужасна, пламтяща и го караше да плаче по-силно.

                Изведнъж той се спъна, падна и видя че двете изчадия го бяха заобградили.

Нямаше изход, нямаше я майка му (с ножа) да го спаси. Щеше да умре в адски болки, като приказките от Библията, които тя му четеше преди лягане.

При всички тези мисли той зарида отчаяно. Очите му бяхя насочени към уродите. Примигна и в същия момент едно от чдовищата изрева, сякаш горше в пламъците на Апокалипсиса.

Дясната страна на лицето му клокочеше и се рзатапяше като отдолу се показваше бялата кост на черепа. Айзък примигна отново, но към другото същество и бебешката устичка започна да се разлага.

Първото се хвана за наранената част на лицето, отдръпна ръката си, защото и тя бе започнала да пуши и да се разтапя. Другото се клатеше като полудяло.

Някаква невидима смелост обзе Айзък. Докосна лицето си, сълзите му течаха като от чешма.

Изправи се и започна да мига срещу съществата.

Оказа се, че ги цели със същите струи, с каквито и те него, само че от него летяха сълзи.

Не знаеше колко пъти беше мигнал. Знаеше че в един момент главата на едното същество се пръсна и телцето му започна да се гърчи като пумпал на пода, омазвайки се в кръв и изпражнения. Второто имаше ужасни изгаряния по уродливото тяло, но продълаваше да крачи към Айзък. Той отстъпи назад, част от хвърчащата кръв го докосна и остави грозни белези по бебешката кожа.

Той отстъпваше и мигаше. Главата и на второто  се пръсна, а Айзък скочи зад купчина изпражнения. За момент всичко затихна, той се изправи, но безглавото тяло на второто изскочи пред него и започна да изхвърля кръв от мястото, където беше главата му.

За щастие не уцели Айзък.

Той настървено започна да мига и безглавото бебешко телце се пръсна.

В стаята се рзхвърчаха кости, кръв и плът, но нищо от това, което докосна Айзък този път не го нарани.

Дргото се гърчеше на пода, от вратлето му клокочеше още отровна кръв. Айзък се приближи към него, примигна и направи тялото му на хвърчащи карантии.

Последва тишина. Единият от огньовете беше угаснал, другите два пламтяха.

Това беше ужас, беше някакъв ужас. Апокалипсисът... дали най-накрая не беше дошъл?!

В този момент се чу ЩТРАК!

Айзък се стресна, обръна се към вратата, който беше вдясно то него и видя че се беше отворила. Погледна през нея.

Там обаче нямаше път за навън. Имаше тъмнина, кръв по стените и още огньове.

Той престъпи вътре.

© Пресиян Пенчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??