Каква нощ... Часът е почти 5 през нощта. Почти сутрин. Но е тъмно, непрогледен мрак... Няма звезди. И луната тази вечер е запазила своята красота само за себе си. Толкова е, толкова е студено. Нощните призраци играят своя танц и целият град мълчи пред тяхната мощ. Дори и уличните лампи са угаснали. Смирени пред небивалата сила на нощта.
А там, на отсрещния балкон, едва-едва се появява, после пак изчезва лека светлинка. Мъжделее... Малка е, ярка и може би сгряваща... Във въздуха се извива гъст цигарен дим, смесва се с аромата на скъп женски парфюм и обгръща една млада, но прекършена снага. Жената е на около 20 години. Красива е! Невероятно красива! С дълги черни къдрици, които се спускат под гърдите й, в пълен контраст с котешко-зелените й очи, които пронизват мрака с дивото си сияние. Лицето й е изпито и измъчено. Бледа като призрак. А тя е едва на 20... Крехката юношеска възраст е убила свободата й, сега тя е като дива пантера, затворена в клетката на живота... Непомилвана. Премръзнал ...