Разказът не е подходящ за лица под 16 години
Катастрофата беше страшна. Две коли и камион-цистерна се бяха врязали едни в други. Камиона гореше а на асфалта имаше проснати две тела. Пожарникарите се мъчеха да изгасят пожара, линейката си проправяше път през колите. Един полицай се приближи към колата на Милен. Той свали прозореца и горещината от тридесет и седем градусовата жега направо нахлу в охладената му от климатроника кола.
– Ще отклоняваме колите през подбалканския път. – поде ченгето. – Направо обръщайте. Няма да можем да освободим скоро магистралата!
Милен кимна и запали колата. Той пътуваше за морето, но очевидно тази непредвидена катастрофа щеше да забави плановете му. Милен изфорсира гуми минавайки покрай втората линейка идваща на произшествието. Пусна си джипиеса и се насочи към подбалканския път. Отклони се по двулентов път, подминавайки табела за Копривщица. За тридесетте си години Милен не бе минавал по този път. Слънцето печеше и Милен затвори прозореца, климатроника в ...