18.03.2015 г., 21:27

По истинска история

1.3K 0 0
2 мин за четене

Трудно ми е да започна долния разказ, но ще помоля за коментари - положителни, отрицателни, укорителни, порицателни, но вашето мнение. Стана така, че близки мои братовчеди не искат да ме видят  и да ме чуят повече. Обвиняват ме в това, че съм искала да уморя нашата обща баба. Баба от известно време иска да продава имот, които и носи реколта, с която изхранва животинките си. Имотът е наследствен от съпруга й, и се води на нея, сина й и дъщеря й. С парите от продажбата искала да прехвърля жилище на сина си. След известно време чака доход от друго място, но тя бърза да прехвърля въпросното жилище и за целта бърза да продава имота. Нивата е сравнително голяма и съответно реколтата мисля е добра и за това аз се възпротивих за продажбата й. Все пак мисля, че след като жилището което по право се полага на сина й, трябва поне нивите да бъдат оставени на дъщеря й. А нали скоро ще има доход, с които да се оправи прехвърлянето? Но не сега аз съм кривата и аз съм искала да уморя баба ми, която по природа се притеснява за всичко и няма как да не вдигне кръвно от това, че аз се възпротивявам за продажбата. Баба не спира да реве, а братовчедите ме обвиняват за това. Те по-принцип са с разведени родители. Единия е доста оправен и успява да се бори  сам срещу живота и ми писа, че като напуснал града бил един месец с минимална сума в джоба, а аз съм имала родители, които непрекъснато ми помагали. Да така е, съгласна съм, че аз не успявам с живота и да непрекъснато ми се помага. Но какво съм виновна аз, че той като напуснал града е мизерствал без да потърси помощ. Нали и неговите родители са живи и здрави, макар и разделени. Аз много се радвам, че той успява сам да се оправя, за сметка на мен. Възхищавам му се. Но какво имаше всичко това с това, че съм мъчила да уморя баба? А според мен махне ли нивата трябва да махне и животните, а на село без животни, накъде? Моля, кажете ми, толкова ли съм лоша. Извинявам се, че ви натоварвам, но съм човек без приятели, със странно мислене и като цяло само листа хартия ми помага в повечето случай, само чрез писането като че ли се чувствам малко по-добре. Не знам странна, различна, дано да се науча да се боря със злобата, с хората и със забързаното ежедневие.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...