18.03.2015 г., 21:27

По истинска история

1.3K 0 0
2 мин за четене

Трудно ми е да започна долния разказ, но ще помоля за коментари - положителни, отрицателни, укорителни, порицателни, но вашето мнение. Стана така, че близки мои братовчеди не искат да ме видят  и да ме чуят повече. Обвиняват ме в това, че съм искала да уморя нашата обща баба. Баба от известно време иска да продава имот, които и носи реколта, с която изхранва животинките си. Имотът е наследствен от съпруга й, и се води на нея, сина й и дъщеря й. С парите от продажбата искала да прехвърля жилище на сина си. След известно време чака доход от друго място, но тя бърза да прехвърля въпросното жилище и за целта бърза да продава имота. Нивата е сравнително голяма и съответно реколтата мисля е добра и за това аз се възпротивих за продажбата й. Все пак мисля, че след като жилището което по право се полага на сина й, трябва поне нивите да бъдат оставени на дъщеря й. А нали скоро ще има доход, с които да се оправи прехвърлянето? Но не сега аз съм кривата и аз съм искала да уморя баба ми, която по природа се притеснява за всичко и няма как да не вдигне кръвно от това, че аз се възпротивявам за продажбата. Баба не спира да реве, а братовчедите ме обвиняват за това. Те по-принцип са с разведени родители. Единия е доста оправен и успява да се бори  сам срещу живота и ми писа, че като напуснал града бил един месец с минимална сума в джоба, а аз съм имала родители, които непрекъснато ми помагали. Да така е, съгласна съм, че аз не успявам с живота и да непрекъснато ми се помага. Но какво съм виновна аз, че той като напуснал града е мизерствал без да потърси помощ. Нали и неговите родители са живи и здрави, макар и разделени. Аз много се радвам, че той успява сам да се оправя, за сметка на мен. Възхищавам му се. Но какво имаше всичко това с това, че съм мъчила да уморя баба? А според мен махне ли нивата трябва да махне и животните, а на село без животни, накъде? Моля, кажете ми, толкова ли съм лоша. Извинявам се, че ви натоварвам, но съм човек без приятели, със странно мислене и като цяло само листа хартия ми помага в повечето случай, само чрез писането като че ли се чувствам малко по-добре. Не знам странна, различна, дано да се науча да се боря със злобата, с хората и със забързаното ежедневие.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...