Камелия Мирчева
ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА
(разказ)
Седяха на терасата и пиеха кафе.
Мъж и жена на средна възраст. Изглеждаха толкова погълнати в разговора, че не забелязваха нищо извън себе си.
Той я поглеждаше закачливо. Тя се усмихваше, понякога плахо, понякога предизвикателно.
Бяха там, толкова близки и същевременно далечни, сред тишината на невероятно красивата гледка, родена в една септемврийска вечер.
Времето изтичаше неусетно.
Тя контролираше чувствата си. Той се приближаваше до нея, след което внезапно се отдалечаваше.
Тя искаше да задържи мига и да го запомни. Внезапно млъкваше и отваряше сърцето си. А после отново и отново го заключваше.
В сънищата й тръгваха заедно някъде далече по една лунна пътека и живееха в друг свят и в друго време.
В сънищата й той се връщаше, проумял себе си и намерил основата на живота си. ...