20.04.2023 г., 14:36

По очите им ще ги познаете

1.4K 0 0
2 мин за четене


   В работата си с деца през годините съм имала възможност да се срещна с всякакви характери, темпераменти, различности сред големите - малки хора, децата. Винаги и навсякъде обичам да ги наблюдавам. Интересно ми е поведението им, отношението им към връстниците и към заобикалящия ги свят, към природата, към възрастните. 
   И винаги в моята доста дълга практика е имало различни деца. По затворени, по агресивни, понякога съм си казвала, ето, дете индиго, друг път пък съм била почти сигурна, че имам срещу себе си кристално дете. Всички знаем за децата индиго, честни и искрени, независими, не признават авторитети. Знаят, че животът е енергия и всичко във вселената е взаимосвързано. Но често неразбрани, изпадат в изолация, депресивни състояния. Проявяват агресия. 
   Децата кристал! Те са нещо различно. По очите ще ги познаете.
 Кристалните деца, носещи опита на миналото и надежда за бъдещето...
   Те са с големи очи, като те погледнат сякаш четат в теб като в разтворена книга. Проговарят късно, но дотогава успешно общуват със знаци и...с поглед, сякаш телепатично. Обичат природата, често са вегетарианци. Изключително чувствителни, призвани да ни научат да познаем вътрешната си сила и божественост. 
   Ето, че сега професията ми ме срещна с поредното детенце кристал. Малка и сладка принцеса, на годинка и десет месеца, която от първата среща ме впечатли с уменията си, да държи молив като на седем години поне, да ме повика с поглед, даже с гръб усещах очите й върху себе си, рядко се разплаква, не говори, но се разбира отлично с всички. Обожава цветята, всяка разходка навън е ритуал, тя храни цветенца, тревички... Не се плаши от кучета, храни гълъбите... Говори на свой език, доста жестове ползва, звуци, изключително умна и наблюдателна, пее, с на на на, ла ла ла, но мелодията е вярна всеки път... 
   Но очите й, с този дълбок поглед, нетипичен за дете, сякаш носи в себе си дълбока житейска мъдрост и философия от миналото, а същевременно и знания за бъдещето... 
   Толкова умни, дълбоки, прощаващи очи, сякаш на различно, по-висше същество... 
   Има надежда за човечеството. Индиго, кристални, деца на дъгата, свързани с технологиите, а и златните деца, различават се от всички останали по благородството в деянията си, на някои ще им се струва, че са излишно сантиментални и наивни. Те няма да бъдат агресивни и егоистични, а ще работят в помощ и за благото на всички. Всички тези деца се появяват в света точно в определения и правилен момент, за да изпълнят мисията си. 
   А аз съм с тях, за да им помогна в прехода към самостоятелност и зрелостта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

14 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...