По правилата
Машината се носи по пътя. Лъскава, модерна, мощна, все още, красива.
Двигателят бръмчи унасящо. Всяка негова частица е на мястото си и си изпълнява задълженията. Въртят се, набират сила и скорост, никоя част не си помисля дори да изкръшка. Защото знаят – една гайка да се отвърти, за да си почине и…
Колелетата се носят. Здрави, сигурни, намират опората на пътя и колата хвърчи, разчитайки на тях.
Купето е красиво, лъскаво, удобно. Седалките са меки, облегалките елегантни, прозорчетата чисти.
Всяка част от колата принципно и примерно изпълнява поставените й от създателя задачи.
Отпред е шофьорът. Впил поглед в пътя, здраво хванал кормилото, уверено управляващ – по нарежданията на пътниците.
Те знаят всичко – къде отиват, защо отиват, кога ще почиват, какъв е смисълът на пътуването.
Изтегнати уверено на меките седалки, безгрижно пуфкат цигарите и обсъждат евентуалните печалби от това пътуване.
Убедени са – от гумите до шофьора, всички са длъжни да изпълняват поставените задачи. Да внимават, да работят, да влагат всичко от себе си.
За да може пътниците да са спокойни и в предчувствие на печалбата.
В края на краищата – всички, освен господата в купето, носят отговорност. И се трудят…
Пътниците само пишат правилата и следят за спазването им.
Отговорност…
Заповядайте - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
Имаш петица от мен!