Ах, мис Фърли беше впечатлително очарователна личност... Защо мис? Може би защото отказваше да признае четиримата съпрузи, макар и не хронологично... Защо Фърли? Защото успя да оплете в лепкавата си паяжина истински граф на Фърли.
    Мис Фърли беше неизбежната кокетка, неподправеното лошо настроение за родата, скрития нощен кошмар за д-р Омар.
В този ден мис Фърли се носеше устремно по коридора на клиниката. Роклята и в цвят на пребити белтъци шумолеше тафтено покрай стреснатите зрители-пациенти. О, мис Фърли не признаваше равенството. Тя беше графиня. Пък дори за осем месеца... Истинска графиня. Така в този душен, летен ден тя влетя, размазвайки сестрата по пътя си в кабинета на д-р Омар. Той уплашен се притисна в стената. Дори в страха си се опита да с скрие зад пердето. Никой обаче не можеше да спре мис Фърли...
- Докторе! - изпищя сестрата, притискайки окървавена салфетка към носа си- мис Фърли - примирено прозвуча гласа и.
- Докторе! - пригласяше като възбудена квачка мис Фърли- вие сте призван, не! Вие сте задължен!
   Доктор Омар се изпотяваше бавно. Имаше чувството, че тялото му прави отчаяни опити да се валоризира. Със сетни усилия успя да се вкопчи в апарата за кръвно налягане. Машинарията писукаше в истерия, а докторът с крайчеца преди безсъзнанието видя, че границите на кръвното му налягане са се обединили в тържествен съюз.

Мис Фърли крачеше превъзбудено в коридора на кардиоотделението. Край нея се опита да профучи млад лекар-стажант, но се оказа крепко хванат в душната прегръдка на графинята - анаконда.
- Доктор Омар в съзнание ли е?
    Младият човек се беше запенил вече, а устните му подозрително посиняваха. Мис Фърли го стовари майсторски на земята. Бялото и снежно тяло, шумолеше, като току що изцъркана сметана на сватбена торта. Ако си позволим да бъдем честни мис Фърли беше също толкова голяма, пищна и сладка...
- Дойде - изхриптя младежът и пълзейки, като охлюв олимпиец се устреми към вратата.
- Аха!
- Моля ви! Недейте! - слаба сестра се опитваше всячески да спре гигантско желание мис Фърли да влезе в реанимация. Накрая се разпъна на вратата с крайници, обхванали всички страни, което улесни до крайност нашата дама. Тя просто я хрясна в стомаха и остави бедното бледолико блондинче да се гърчи на купчинка на земята.
- Анорексички! - изсъска незлобливо нашата слънчева графиня. И отвори с трясък вратата. - Ах, д-р Омар! Вие сте жив, толкова се радвам. Несъмнено това се дължи на мен. Аз ви реанимирах първа. Изкуствено дишане, нали разбирате.
Доктора в това време въртеше очи досущ като колелото на късмета и издаваше пръдливите звуци на запушен ауспух. Апарата свързан с жички към сърцето записука отчаяно, допреди мис Фърли да го тропне с тежка длан по главата.
- Дразни ме тоя - оправда се невинно тя - Докторе! - отново онзи квик, на огнусила се свинкиня - Докторе! Имате задачата за две седмици да ме направите с 10 кг. По-слаба, 10 год. По-млада и да ме върнете в лоното на непокварените девойки...Хм, разбирате, че се нуждая отчаяно от онази така неприятна част от женската анатомия, която ни прави невинни, макар че , като се замисля, аз....
Доктора изсвистя, като спукана тираджийска гума и припадна наново. Два яки плесника го върнаха към реалността.
- Не се осмелявайте да се правите на болен точно сега! След две седмици летя за Бруней. И повярвайте ми, имам намерението да се върна от там с 26 млрд. По-богата.
- Едва ли д-р Омар би могъл да ви бъде полезен...
   Мис Фърли се обърна бавно, погледна с кръвожадната страст на Сула своя събеседник, след което телесата и реагираха мълниеносно със скоростта на черната мамба. За нейно изумление оня не помръдна. Мис Фърли се засили пак, предизвиквайки скритите възклицания на сестрите застанали зад гърба на смелия доктор. Запря се точно преди да го отнесе, като източен блок, берлинската стена.
- Хм, ахмммх, кой сте вие?
- Аз съм д-р Нитли и смея да твърдя, че съм единствения, който може да ви изведе от тази засукана ситуация. Елате с мен. Оставете д-р Омар, той има нужда от почивка.
   Мис Фърли се хвърли на лакътя на своя нов повелител и го последва с овча привързаност към кабинета.
   Две седмици д-р Нитли не спа, не яде, не се прибра в къщи. Той ваеше своето чудовище с упованието на Франкенщайн, с убеденост в собствената си гениалност. За негово учудване най-трудно се оказа възстановяването на отдавна погубената девственост на мис Фърли. И понеже тя категорично отказваше да се втали повече от 20 кг. За д-р Нитли беше истински предизвикателство да открие извора на женствеността и преди абдоминалната пластика. Някъде между 5 - 15 дни мис Фърли замяза на прилеп. Тялото и освободено от излишните мазнини, полепна в една странна пелерина от висяща кожа. Така, в момент, когато мис Фърли повдигнеше ръце, под тях наистина се разперваха ципоподобни криле. За всички в отделението обаче мис Фърли беше ангелоподобно творение. Ден преди да замине за мечтания Бруней в кабинета на доктора влезе забързано мис Фърли, все още омотана в бинтове. Чакаше я голямо огледало. Доктора цял час фъка и скуба лепенки и бинтове докато размотае своята пациентка и... Всички ахнаха в хор. Мис Фърли беше красива. Беше слаба. Беше сияйна. Но в никакъв случай по-кротка. След като се разписа под шестцифрената сметка от клиниката тя връхлетя в първия магазин по пътя си, помитайки всички дрехи от новия и размер. Това продължи до късно вечерта. След това немощна фризьорка беше похитена в собствения и салон и заставена да работи до 3 сутринта.
    В 17.30 ч. Мис Фърли кацна тържествено на Брунейското летище. Лично халифа я посрещна. Всъщност мис Фърли се отзова в Бруней по гореща молба на граф Фърли, който искрено се надяваше султана да я окове во веки веков в най-тъмното помещение на харема и просто да я забрави там. Султана обаче беше обсебен. Мис Фърли за миг не му позволи да напусне покоите и. Окова го тя. Поръчала златни окови още от родината тя се забавляваше да храни и пои държавния глава от ръка и да го кара да рецитира сонети преди да заспи. Султана вече пети ден се мъчеше като грешен дявол със свинската кожица заместила девствеността на мис Фърли. Той пръхтеше, като локомотив в Алпите. Потеше се като шерп в Хималаите, над тази така уморително, упорита жена. През това време мис Фърли скимтеше или хлипаше окуражително, макар че ролята на девица взе да омръзва. На шестия ден султана с рев на побеснял бенгалски тигър обяви победата си над инатливата девственост на нашата героиня.
    И от този ден нататък го удари на молби. Даваше мило и драго да се отърве от затвора осигурен му от прясната му съпруга. Везирите му бяха принудени да разискват въпроси от държавно естество в спалнята на мис Фърли. Да разнасят укази и закони пак натам, да се опитват да заобикалят аудиенциите поради сексуалното робство на своя господар. След месец мъки и страдания султанът със сълзи на радост на очи изпрати своята последна съпруга, заминаваща с най-луксозната му яхта към родината. Беше олекнал с един милиард, но какво са парите в името на свободата. Мис Фърли крещеше възбудено:
- Ще се върна скоро, любими- а под носа си - не преди да отараша всеки европейски бутик.
- Сбогом, хабиби! - проплака облекчено султана. След което държавните граници се затвориха завинаги за мис Фърли.