Мис Фърли пореше вълните като влюбен кашалот. Застанала на носа на чисто новичката си многомилионна яхта, тя остави косите си на ласките на вятъра, представяйки си блажено, че е кралица на света.
Насреща и вече се белееше приказното пристанище на Монте Карло. Припнала с въодушевлението на младо яре, мис Фърли забърса няколко яки матроса по пътя си към капитана, който се вкопчи смело в руля. Ошеметявайки го с ветрилото си също няколко пъти, мис Фърли изви фалцет, достоен за ария на Доницети:
- По-бързо, по-бързо! Какво си въобразявате вие, ще затворят...
Останалият въртоп на изречението капитана не успя да възприеме, тъй като го обля рязка болка от току-що сритания му пищял.
На пристанището мис Фърли прелетя през мостика, понесла побесняло жълтия си хитоноподобен тоалет. Мигове трябваха на стреснатите сиирджии да познаят обувките на Ферагамо, единствени способни да понесат цялата чутовна енергия на тази матрона, без да изхрущят безсилно гръбнака на 12 сантиметровите токове. След мис Фър ...