Мис Фърли пореше вълните като влюбен кашалот. Застанала на носа на чисто новичката си многомилионна яхта, тя остави косите си на ласките на вятъра, представяйки си блажено, че е кралица на света.
Насреща и вече се белееше приказното пристанище на Монте Карло. Припнала с въодушевлението на младо яре, мис Фърли забърса няколко яки матроса по пътя си към капитана, който се вкопчи смело в руля. Ошеметявайки го с ветрилото си също няколко пъти, мис Фърли изви фалцет, достоен за ария на Доницети:
     - По-бързо, по-бързо! Какво си въобразявате вие, ще затворят...
     Останалият въртоп на изречението капитана не успя да възприеме, тъй като го обля рязка болка от току-що сритания му пищял.
     На пристанището мис Фърли прелетя през мостика, понесла побесняло жълтия си хитоноподобен тоалет. Мигове трябваха на стреснатите сиирджии да познаят обувките на Ферагамо, единствени способни да понесат цялата чутовна енергия на тази матрона, без да изхрущят безсилно гръбнака на 12 сантиметровите токове. След мис Фърли във виещи трели се носеха 6-7 сплъстени, навикнали на бой булонки. Тези мазохистични изчадия ситнеха с възторг след жената, която измисляше невероятни забавления за тях. Жителите на Истанбул още помнеха овързаните в оранжеви спасителни жилетки 5 джавкащи изтривалки сред грамадните кораби, плаващи по Босфора. Тогава мис Фърли собственоръчно изхвърли половината от екипажа в студените води, обявявайки спасителна операция „Мокри, но живи". Седмица след това булонките се напикаваха, при вида на купичките си с вода, което принуди корабния лекар да им включи системи с гликоза, но това е друга тема...
     И така, едва озовала се на пристанището, нашата героиня започна сочно да ругае на висок глас липсата на лимузина, която да я чака. Докато личният й секретар перпелеше отчаяно в опит да се справи със ситуацията, неговата господарка съзря задаващо се лъскаво ферари. Завтече се с неподозирана пъргавина и се запъна, досущ бясна биволица, в средата на пътя. Изсвистяха гуми, чу се кучи квик и колата спря на милиметри от пухкавото краче на пишман султанката. Млад, загорял от слънцето симпатягага гледаше като маносан с все още широко отворена уста. Преди още да се е таврангясал напълно, мис Фърли се хвърли на предната седалка и обяви:
     - Казиното!
     Оня продължаваше да мига неразбиращо, но добре премерен удар в междуочието с тосканско ветрило му припомни къде е волана.
     - После ще се запознаваме.
     Квикащи, бели недоразумения се стрелкаха през пътя, мъчейки се отчаяно да настигнат строгата си господарка, хвърляйки в смут целия екипаж на яхтата "Султанка".
     Мис Фърли си закупи по път новичка рокля с пайетки на Фере. Тук е момента да кажем, че усилията на д-р Нитли бяха безвъзвратно погубени след 3 месеца. Мис Фърли имаше апетит, сравним единствено с ненаситната паст на амазонска пираня. Готвачът на хотел Риц в Рим беше реанимиран по спешност, покосен от неудържимо нервно разстройство, след като беше станал свидетел на страстта, с която мис Фърли разкъса печеното прасенце, което майстори цял ден за нея. В магазина продавачките също бяха развълнувани от посещението на богатата госпожа. За няма и минута храма на Фере се превърна в развълнуван курник, в който се чуваха пъшкания и вопли, а секунди след това, като ято пилци се разбягаха ВИП персоните, обитавали го допреди. В продължение на час и половина най-смелата продавачка, обляна в пот, пъшкайки, се бореше с ципа на роклята, обречена да свие в разкоша си пастите, изядени по път. Служителката беше насърчавана от вече пречупеното ветрило на мис Фърли. Най-накрая след като се беше разделила с маникюра си и пръстите й кървяха от положеното усилие, тя със сияещо лице поведе своята притисната клиентка към огледалото. Мис Фърли се изгледа, мнооооого дълго. Странно беше, че, притиснати до максимум, гърдите й бяха опрели в корема, а задникът й с двете последни копчета приличаше досущ на допълнително смазан калкан. Мис Фърли се хвърли на врата на своя шофьор, който междувременно бе направил неуспешен опит за бягство. Франсоа, както го кръсти госпожата, беше принуден да приложи цялата си волска сила, придобита в най-ярките фитнес салони на Монако, за да пренесе своята дама до колата и което беше по-важното, да успее да я сгъне и натика в купето.
     Мис Фъли блесна в казиното, като монета от лимитирана емисия. Въпреки трудостите, успя да се придвижи, ситнейки до мястото си на рулетката, като влачеше подозрително единия си крак. Там тя се превърна в най-тежката нощ на крупието. Мис Фърли беше забележително енергична жена. Тя отприщваше емоцията си като запалянко на Манчестър Юнайтед всеки път, щом зара беше на нейна страна. Юмрукът й се стоварваше час по час върху тежката дъбова маса, която стоически отказваше да се предаде. Успоредно на това стюарди в тежки ливреи се щураха като ято скакалци, в опити да и доставят шампанско, без да получат удар по задника за награда. Мис Фърли цвърчеше одобрително. Франсоа се изгуби в тъмното. Някои твърдяха, че през тази нощ е напуснал Монте Карло.
     В три сутринта мис Фърли реши да нощува в Кан, което хвърли в смут целия екипаж на „Султанка"
     В пет сутринта те акостираха, благодарейки на всички богове, че господарката им беше толкова пияна, че заспа под тентата на палубата. В осем мис Фърли се пробуди:
     - Къде си, гнило гномче, на което ти е поверено моето удобство?! - гласът й раздираше спокойната утрин.
     Личният секретар на мис Фърли се появи с бързината на духа от вълшебната лампа. Притеснен, червен, убеден че това е последния му ден.
     - Запазил съм ви стая в Риц... Закуската ви очаква.
     Мис Фърли така и не стигна до Риц през тази сутрин, защото пътят й беше осеян с бутици, а тя имаше достатъчно пари за харчене. Трима матроси влачеха торби и кутии след нея. Още един водеше квикащите и кучета на каишки, като се изкушаваше да срита едно, друго зъбещо се чудовище в косматия задник.
     На залез слънце, докато мис Фърли закусваше с печен фазан и желирани плодове, тя беше стисната от неподправена радост, виждайки на съседната маса мъжа, който щеше да направи свой пети съпруг... Той беше снажен, с очарователно фишу на врата, с нежно поддържани ръце, галски акцент и... беден като църковна мишка. В първия момент, когато столът до него поддаде от неочакваната тежест на мис Фърли, той изпадна в шок. Киселини пропълзяха по иначе чистия му хранопровод, заставайки лице в лице с лика на мис Фърли. Широкия и дебело наплескан с помади образ беше оприличен на немита чиния. Но час по-късно и бутилка уиски свършиха чудотворна работа с привикналите на естетика сензори.
     На другия ден, изпънала гордо платна, „Султанка" се отправи към Хавър, отнасяйки със себе си плюещата жлъчка мис Фърли и изтънчения й любовник.