25.07.2009 г., 0:16

Победител

1.1K 0 6

"Победител"

 

 

... Ето го и неговият номер. Опитвала съм се да го смачкам, да го забравя, да го изтрия - напразно... Никога няма да го набера. Цифрите бодат очите, спират дъха, безумни в безсмислието си, жалки в безпомощността си, жестоки в същината си. Набирала съм го по двайсет пъти на ден, крещяла съм, смяла съм се, тряскала съм слушалката, а сетне отново и отново съм въртяла... Тези цифри са кодът на душата ми. Достатъчно е да си ги спомня и - като сейф в швейцарска банка - сърцето щедро се разтваря, готово да предложи цялото злато на света... Най си мой, когато се сънувам. А после те ревнувам от кафето. Обичаше ли ме поне за малко? Аз пък всичко твое обичах. И пролетите ти обичах, дори когато казваше, че са зими. И косата ти обичах, и очите ти обичах, и дъха ти обичах... Щастлив ли си най-после - далеч от мен? Победителите не ги съдят, победителю мой. Един ден и ти ще си намериш майстора... E, хайде, успех...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ви благодаря
  • Невероятно е.Колко много чувство има в него. За миг си представих цялата картинка
  • Много истинско!
    Поздрави!
  • силно.много силно.
  • Ех, защо ли трябва и аз да се присъединя към мнението на Илияна - познато...
    Иначе много ми хареса написаното. Някак кратко, ясно и истинско! :]
    Продължавай да пишеш! Бих чела с удоволствие.

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...