"Победител"
... Ето го и неговият номер. Опитвала съм се да го смачкам, да го забравя, да го изтрия - напразно... Никога няма да го набера. Цифрите бодат очите, спират дъха, безумни в безсмислието си, жалки в безпомощността си, жестоки в същината си. Набирала съм го по двайсет пъти на ден, крещяла съм, смяла съм се, тряскала съм слушалката, а сетне отново и отново съм въртяла... Тези цифри са кодът на душата ми. Достатъчно е да си ги спомня и - като сейф в швейцарска банка - сърцето щедро се разтваря, готово да предложи цялото злато на света... Най си мой, когато се сънувам. А после те ревнувам от кафето. Обичаше ли ме поне за малко? Аз пък всичко твое обичах. И пролетите ти обичах, дори когато казваше, че са зими. И косата ти обичах, и очите ти обичах, и дъха ти обичах... Щастлив ли си най-после - далеч от мен? Победителите не ги съдят, победителю мой. Един ден и ти ще си намериш майстора... E, хайде, успех...
© Боряна Иванова Всички права запазени