25.07.2009 г., 0:16

Победител

1.1K 0 6

"Победител"

 

 

... Ето го и неговият номер. Опитвала съм се да го смачкам, да го забравя, да го изтрия - напразно... Никога няма да го набера. Цифрите бодат очите, спират дъха, безумни в безсмислието си, жалки в безпомощността си, жестоки в същината си. Набирала съм го по двайсет пъти на ден, крещяла съм, смяла съм се, тряскала съм слушалката, а сетне отново и отново съм въртяла... Тези цифри са кодът на душата ми. Достатъчно е да си ги спомня и - като сейф в швейцарска банка - сърцето щедро се разтваря, готово да предложи цялото злато на света... Най си мой, когато се сънувам. А после те ревнувам от кафето. Обичаше ли ме поне за малко? Аз пък всичко твое обичах. И пролетите ти обичах, дори когато казваше, че са зими. И косата ти обичах, и очите ти обичах, и дъха ти обичах... Щастлив ли си най-после - далеч от мен? Победителите не ги съдят, победителю мой. Един ден и ти ще си намериш майстора... E, хайде, успех...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ви благодаря
  • Невероятно е.Колко много чувство има в него. За миг си представих цялата картинка
  • Много истинско!
    Поздрави!
  • силно.много силно.
  • Ех, защо ли трябва и аз да се присъединя към мнението на Илияна - познато...
    Иначе много ми хареса написаното. Някак кратко, ясно и истинско! :]
    Продължавай да пишеш! Бих чела с удоволствие.

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...