Галина излезе от стаята и се качи в спалнята на Васил, където бяха сложили Катя въздишайки на ум, все на нея крещяха. На вратата се сблъска с Матей, който излизаше. Той я изгледа раздразнен:

– Защо не си я съблякла, дори ботушите не си ѝ свалила?

Тя погледна навътре, Катя лежеше като умряла на голямото легло откъм страната на вратата, покрита с голяма сива завивка:

– Леонов я донесе сам, аз бях долу.

Авраамов махна навътре нервно:

– Съблечи я и стой с нея, аз идвам след малко.

И забърза надолу...

Нина Авраамова дремеше в тъмния коптер захождащ към „Забранения град“, опитвайки се да се съвземе от ужасния суборбитален полет и представяйки си как си взема вана и си ляга, когато едни светлини я накараха да се залепи на стъклото. В двора на Васил имаше линейка с включени фарове и беше минала направо през тревата, за да стигне до входа... Тя поклати уплашено глава и трескаво промени посоката на коптера и го насочи към покрива на къщата на Васил, а после едва го изчака да кацне и скочи на заледения покрив. Подхлъзна се и падна на колене, удряйки се жестоко неуспявайки да се задържи на високите токове на официалните си обувки, но не обърна внимание, изправи се и се завтече към мансардната врата водеща надолу в къщата...

Галина беше свалила ботушите на Катя и точно беше набрала и роклята ѝ до кръста в опит да смъкне тясната дреха, когато вратата на стаята се отвори и тя обърна глава натам. Нина очакваше да види проснатото на земята тяло на Васил и лекарите надвесени над него и в първият момент мозъка ѝ не можа да реагира на гледката в стаята. В следващия осъзна какво вижда и изрева вбесена:

– Махай се, веднага! Вън!!!

Галина пусна роклята на Катя и се изправи с виновна физиономия:

– Не е каквото си мислиш, прилоша ѝ.

Нина погледна лицето на момичето, което изглеждаше припаднало, видя и че не носи бельо, което означаваше, че едва ли е смятала да завърши вечерта в нечие легло, младите носеха бельото само като еротичен аксесоар и много държаха да имат, когато ще са с някого и посочи отново вбесена към вратата:

– Махай се, защото не знам дали ме разбираш!

Галина погледна смутено и си тръгна като голямо тъжно куче натирено от стопанина си, а Нина се доближи до леглото. Загледа се в лицето на момичето, беше ѝ познато отнякъде. В следващия момент го позна и поклати глава за Галина:

– Скапана идиотка...

Дръпна роклята на Катя надолу и се наведе над нея плясвайки я леко по бузите:

– Катя...

Тя не реагира и Авраамова допря холотела си до челото си. След 10 секунди над главата на Катя увисна трийсетинасантиметров екран и на Нина ѝ се прииска да намери Галина и да я заколи. Наведе се над Катя и започна отново да ѝ удря шамари, на третия тя замаяно отвори очи:

– Амм...

Нина се наведе над нея:

– Катя, погледни ме.

– Аммм...

Нина я загледа учудено:

– Гладна ли си...

– Аммм...

В мозъка на Нина изплува картина на стара бутилка с биберон пълна с топло мляко и тя чак тогава осъзна, че Катя не си беше отваряла устата. Оправи косата ѝ, която се беше пръснала по възглавницата:

– Телепат ли си?

Катя ревна с глас с типично бебешка физиономия на кисело бебе, а образа на бутилката стана още по-ярък и Нина седна до нея и я прегърна:

– Тихо, тихо, сега ще папкаме, сега... - опитвайки се да разгадае и другите объркани картини, които се въртяха в мозъка на Катя освен бутилката. След няколко мига видя няколко ясни неща в разбъркания калейдоскоп, Катя беше бебе и искаше мляко и мама. Сега мислеше че мама я гушка и това ѝ харесваше, но още искаше мляко и беше много сърдита, че не го получава. Появиха се и други картини, огромна черна птица с бяла яка, и захар, купчина захар...

Матей, който беше срещнал разстроената Галина в коридора на долния етаж не беше изчакал да доизслуша разказа ѝ и беше спринтирал с всички сили нагоре. Нина вбесена беше напълно способна да изхвърли Катя на снега, без въобще да ѝ пука че е припаднала. Желязната Болярка се славеше с много неща, но не и с уравновесен характер или кротък нрав, особено пък когато ревнуваше...

Катя пак беше ревнала и Нина лекичко я люлееше прегърнала я с две ръце и ѝ пееше Зайченцето бяло, докато се опитваше да си отвори холотела с нос, за да позвъни на Васил, когато вратата се отвори...

Матей се застопори на прага зяпнал и си помисли, че ако не беше видял това с очите си, никога нямаше да повярва. Нина обърна глава към него:

– Мляко със захар, топло, в биберон... - погледна Катя – 4 биберона.

Той я зяпна пак:

– Какво?

Тя го изгледа ядосана:

– Каквото чуваш. По-бързо.

Катя спряла да чува песента ревна сякаш я колят и Нина я залюля по-силно:

– Шшшттт, шшшттт, тихо, тихо...

Матей погледна жена си:

– Какво става?

Тя го изгледа още по-ядосано:

– Донеси скапаното мляко!

Катя продължаваше да реве и Нина пусна от холотела си звездички на тавана и посочи към тях:

– Тихо, тихо, виж звездички. Виж как блещукат...

Катя обаче продължи да се дере и тя изгледа Матей с такъв убийствен поглед, че той моментално се втурна да търси мляко. Като затвори вратата отвън обаче се спря и съвсем сериозно се ощипа, това не можеше да е истина, сигурно сънуваше... просто не можеше да не сънува...

Катя изпи три бутилки и половина мляко и заспа доволна, налапала палеца си. Нина извади палеца от устата ѝ и я зави до врата, за да не го налапа пак. Матей гледаше сценката и му се искаше отново да се ощипе, просто всичко беше... Авраамова стана от леглото и го побутна да излизат, затвори внимателно вратата след тях, подпря се на нея, скръсти ръце пред гърдите си и го погледна:

– Слушам...

Той въздъхна:

– Ами...