Нина се събуди с усещането, че нещо не е наред. Отвори очи, леглото до нея беше празно. Стана без да светва и почука на вратата на банята:

– Катя?

Не последва отговор и тя отвори, нямаше никого. Надникна и в дрешника, също не се виждаше никой. Махна с ръка да запали осветлението в стаята и посегна да набере Матей, когото нещо привлече вниманието ѝ. Едно босо стъпало се показваше изпод леглото, което имитираше стар дървен креват с доста високи крака. Тя се усмихна и се наведе да погледне отдолу:

– Какво прав...?

Замръзна на средата на думата, Катя лежеше с изцъклен поглед по гръб с размятани настрани крайници като счупена кукла. Изглеждаше безжизнена и Нина паникьосана я хвана за краката и задърпа тялото ѝ да го извади. Издърпа я и се наведе към гърдите ѝ да чуе диша ли. В този момент Катя издаде някакъв хрип и отвори очи. Видя уплашеното лице на Авраамова над своето и погледна виновно:

– Всичко е наред, медитирах. Не исках да се стреснете, ако ме видите така и затова легнах тук. Съжалявам, ако съм ви уплашила, мислех че ще спите по-дълго.

Нина я гледаше:

– Беше умряла. Беше студена, не дишаше и очите ти бяха на мъртъв човек, виждала съм такива и го знам...

Катя седна и подпря гръб на леглото:

– Това е техника от кастита. Тялото понижава температурата си до 32 градуса и така изпада в летаргия. Помага да преодолееш силна болка, да изкараш без храна и вода по-дълго време от нормалните хора, такива неща. Аз използвам техниката, за да медитирам, иначе трудно се съсредоточавам когато съм разсеяна.

Тя продължаваше да я гледа:

– Познавам много кастити, не съм чувала да умеят такива неща.

Катя сви рамене:

– Аз имам повече умения от мнозинството...

Авраамова се изправи:

– Е, определено не е скучно с тебе.

Катя също стана, придърпа нагоре с две ръце огромната долница, която ѝ се смъкваше и погледна с вид на животинче, което усеща че са го прибрали по милост и се страхува да не го изгонят:

– Съжалявам, наистина не исках да ви изплаша, просто се опитвах да си спомня какво се е случило тази вечер. Не знам защо не помня нищо от следобеда насам.

Нина се усмихна:

– Като се „проветриш“ ще си спомниш. Виртото ти беше дошло малко в повече.

Катя първо я зяпна невярващо, а после направи физиономия на човек, на който му се иска земята да се отвори и да го погълне:

– Аз... много съжалявам и много се извинявам... Не знам как се е случило, аз... - направи още по-виновна физиономия – Наистина много се извинявам, предполагам някой от екипа ми е объркал нещо и не ми е казал за срещата навреме, иначе никога не бих си позволила да направя такова нещо. Наистина много съжалявам, сега почивам по-малко и понякога излизам вечер и...

Авраамова си погледна холотела си, който присветваше:

– Трябва да го правиш по-често – вдигна очи към Катя – Излизането. На твоите години въобще не се прибирах, живота е да се живее, китките са да се миришат. Лягай че ще настинеш.

Катя се мушна под завивката:

– Нямам време да е по-често. Иначе много ми се иска.

Авраамова застана до леглото:

– Сега като нямаш време да излизаш като се ожениш и имаш деца не те знам какво ще правиш. Я иди нататък, че съм свикнала да спя от тази страна.

Катя се премести навътре и се усмихна:

– Тогава вече ще съм пенсионерка и айляк.

Нина я изгледа скептично:

– Вярвай си. - легна по гръб и се зави - Можеш ли да спиш още?

Катя сви рамене:

– Да.

– Хайде да спим тогава.

Махна с ръка и угаси светлината и Катя се завъртя към нея:

– Искате ли пак да ви приспя?

Усети как Авраамова кимва в тъмното:

– Да.

Сложи ръка на челото и се опита да ѝ внуши спокойствие. И след няколко минути видя същото както и по-рано вечерта. Отново застана тихо и се нагласи да гледа, но в следващия момент спомена рязко се смени с... Катя инстиктивно се сви, мотора просто летеше в нищото, а гредата насреща беше толкова тънка... После усети удара на гумите в релсата и я заля бурната радост на Авраамова, че е успяла. Катя се усмихна в тъмното и обърна потока към нея, тройния аксел и полета към въжето, бързото издигане и шеметното спускане надолу, резкия удар на въжето в сгъвката на коляното и болката изместена от облекчението, уцелих го, бързото завъртане в бесен свредел и усещането, че тялото ти не е твое, бързо издигане, после политане надолу и оново толкова важно броене, 1,2,3,4, свиваш гръбнака и мига, когато усещаш, че още веднъж си успял. Бурните аплодисменти на публиката, емоциите им, обожание, желание, любов... Виковете за бис и непреставащите ръкопляскания и това чувство, чувство че си бог... Усети изненадата на Авраамова от новите непознати усещания и желанието ѝ за още. Намери нов спомен, препълнена зала, страх, адреналин, болка и усещане за всемогъщество, всичко слято в една бурна емоция. Остави я да се наслади на преживяването и после обърна потока отново към себе си. За миг нищо не се случи и после спомена я пренесе на един площад. Отпред, докъдето стигаше погледа беше претъпкано от хора, повечето млади, а двайсетгодишната Авраамова от спомена стоеше на покрива на един автомобил вдигнала високо ръка гледайки към множеството и говореше в микрофона на един високоговорител, което едно момче държеше пред устата ѝ:

– Упрекват ни че сме прекалено млади, упрекват ни че сме прекалено стари, упрекват ни че сме селяни, упрекват ни че сме отнесена интелигенция, упрекват ни че сме пацифисти, упрекват ни че сме ветерани, упрекват ни че силно любим, упрекват ни че силно мразим... Искат да ни няма и никога да не ни е имало, но аз ще им кажа: Това е нашата земя, нашата страна и ние сме настоящето и бъдещето на България и носим в сърцата си нейното минало. И независимо дали сме християни или мюсюлмани, българи, цигани, турци или арменци, млади или стари, бедни или богати, тук сме проплакали и тук ще ни погребат и нашият живот и нашата кръв са живота и кръвта на тази страна. Защото България е в нас и ние сме България и нейното утре ни принадлежи, а ние принадлежим на нея... - затактува с юмрук - България в нас, България с нас! България в нас, България с нас...

Множеството поде скандиранията и Катя видя как гората от юмруци следва такта на Нина и почувства как притеснението което изпитваше докато говори се смени с възторга ѝ докато гледаше скандиращите хора... После спомена изведнъж прекъсна, а след това и потока, Авраамова се беше изключила. Катя отвори очи и завъртя глава към нея, Авраамова лежеше по гръб с ръце над главата си. Катя подпря брадичка на юмрука си:

– Може ли да видя нататък?

Тя я погледна в разсейвания от панела за управление мрак:

– Изморих се. Точно ли усещаш емоциите?

Катя сви рамене:

– Не знам.

Авраамова махна да запали слабо осветлението и я погледна изненадано:

– Не си ли го правила и с други?

Тя поклати глава:

– Не, само с мама.

Авраамова се завъртя към нея:

– А приспивала ли си друг ъмъндмънт?

Катя кимна:

– Да, не е заради това.

– Снощи „видя“ ли ме?

Катя замълча, чудейки се какво да каже и Авраамова се завъртя по корем:

– Това ме отпуска, когато съм изморена, както твоите макове. Не те „видях“ снощи, иначе нямаше да...

Катя прехапа устни и направи много сконфузена физиономия:

– Аз... много съжалявам, че така надничах. Наистина много съжалявам.

По-възрастната жена подпря глава на ръката си и се усмихна:

– Няма нищо, но нека да си остане между нас какво си видяла.

Катя вдигна глава и кимна все така сконфузена:

– Да, разбира се.

Замълча и Авраамова я погледна и после се усмихна:

– Да хвърлям ли боб какво точно те вълнува или ще си го помислиш по-ясно?

Катя се загледа разсеяно покрай нея:

„Нищо, просто... Чудех се дали при оргазъм е още по-хубаво, защото това беше много хубаво“.

Авраамова я изгледа изненадано:

– Наистина ли не си правила секс и си слис?

Катя продължи да гледа някъде над нея:

„Не, правила съм, но...“

Нина се усмихна, сложи ръката си върху нейната и затвори очи. Катя в първият момент не разбра какво се случва, просто изживяването дотолкова не приличаше на секса, който тя беше правила в реалността и удоволствието беше толкова по-различно и по-голямо, че... Лицето на мъжа не се виждаше, защото го беше опрял на рамото на Авраамова, а тя беше сключила крака около кръста му и си беше сложила ръката на врата му. Тласъците му бяха много бързи и резки и беше страшно хубаво, а после през тялото ѝ премина една тръпка и след нея изпита... Остана да лежи без сили, това беше, беше... Усети как Авраамова я завива:

– Спи...

Катя се завъртя и се сгуши в нея с глава на гърдите ѝ като малко детенце и тя я погали по гърба, пръсна косата ѝ назад и затвори очи. Чу музика „Ако някой някого целуне в цъфналата ръж...“. Погали я отново:

– Спи...

Катя почувства целувките на мъж по врата и гърба си и нежните му докосвания и потъна в новия спомен, а после неусетно заспа. Нина я усети, че се е унесла и се изключи, изгаси осветлението и остана да лежи в тъмното. Спомни си възрастния мъж седнал на пясъка на малкия плаж срещу нея: „Нашата мисия е да не оставим света да потъне в анархия, Съни. Не можем да позволим на тълпите да решават сами, защото те са неразумни като деца, затова ние трябва да се грижим за тях. И дори когато правим неща, които на пръв поглед изглеждат жестоки, това е за тяхно добро. Ние сме по-далновидни и виждаме по-далеч от обикновените хора, затова и всяка революция в света винаги тръгва от нас. И никоя революция не изяжда децата си, просто всяка революция се нуждае от изпълнители, но после много от тях се самозабравят и искат да променят поставените цели, а това е недопустимо. Трябва да се помни за какво наистина се прави всичко, Съни. Не глупостите, които ще се напишат в учебниците за това кой е победил и кой е загубил и ще се пренаписват десетки пъти, а истинската цел. А тя винаги е една и съща, хората да оцелеят и да доминират като вид на земята и в името на тази цел всички средства са оправдани. Всички“. Погали Катя по косата, тя се размърда и се сгуши още в нея и Нина затвори очи, понякога така ѝ писваше от цялата тежест на раменете ѝ, наистина ѝ писваше...