Елисавета излезе на паркинга на търговския център и въздъхна с досада като стигна до старата ръчна кола, която си беше наела. Един робок беше спрял буквално на милиметри успоредно от нея и беше затапил шофьорската ѝ врата. Тя отвори холотела си и позвъни на контролния център по безопасност по пътищата. Робок с развалени сензори беше голяма беля, но се случваше непрекъснато, а от контрола все уж не ги виждаха навреме, да не би да си отворят работа. И сега трябваше да ги чака докато го махнат, защото не можеше да излезе без да го удари, а те докато се размърдат щеше да мръкне. Въздъхна пак и пусна съобщение с локацията си, че търси превоз. Беше мъртъв час и получи веднага няколко оферти от таксиметрови фирми за робо и обикновени таксита, също и от фирми за коли за краткосрочен наем, но се загледа в тези за споделяне на дълго наета ръчна кола под наем. Хората, които обичаха да шофират ръчни коли често използваха този начин да огледат други модели коли, а и пътуването излизаше най-евтино така. Една хонда беше само през две коли от нейната и тя се запъти към нея да изчака собственичката, която беше обявила че идва след две минути. Застана до вратата на пътника, а от съседната кола се чу мъжки глас на английски:

– И аз съм свободен.

Елисавета се обърна изненадана и погледна 30 годишния мъж със светла къса коса и остър нос. Той ѝ се усмихна:

– Качвай се...

Тя хвърли един поглед на паркинга и изхода на търговския център, обиколи колата и седна на предната седалка до него:

– Какво става? Защо си тук?

Той запали колата и потегли. Излезе от паркинга, включи се в движението, погледна към нея:

– Как си, мамо?

Елисавета се облегна назад:

– Добре. Защо си дошъл, Марки?

Той намали, за да се престрои:

– Снощи след полунощ българско време някой е направил много мащабно търсене за теб и Катя.

Елисавета го изгледа:

– И Алексей реши да му помогне като те изпрати и ме освети напълно... Много умно.

Мъжът потупа с ръка кормилото:

– Дойдох сам, тревожа се. - погледна я – Екипа ми е от професионалисти, взели сме мерки и никой да не разбере че сме тук. Това работя, забрави ли, ръководя едни копелета които пазят разни гадняри да не ги гръмнат други копелета, наети от други гадняри.

Елисавета си отвори холотела:

– Интересно описание на държавното разузнаване, къде ти е патриотизма?

Мъжът се усмихна:

– Не можах да си купя такъв, плащаха малко. Сега съм частно копеле и поне ми плащат добре. Не ми ли следиш кариерата?

Тя поклати глава гледайки в холотела си:

– Ще започна ако зарежеш глупостите и станеш учител, както си мечтаеше.

Той се усмихна пак:

– Мисля, че ще съм ужасен учител, оказа се че никак ме няма в обясненията. Какво правиш?

Елисавета вдигна очи към него:

– Проверявам къде е Катя.

Мъжът сложи ръка въху китката ѝ:

– С нея всичко е наред.

Елисавета го погледна отново:

– Каквото и да е станало постарай се да не си играеш на отмъстителя, не искам да загубя и теб...

Катя лежеше по халат и с тюрбан на главата от една хавлиена кърпа с ръце под тила си на естествената трева изпъстрена с цветя в банята и гледаше зимното небе и облаците отгоре. Тавана беше от много прозрачно стъкло и създаваше илюзията, че го няма и си навън. Обърна глава към Авраамова, която се къпеше под душа имитиращ малък планински водопад и се загледа любопитно в нея, цялото ѝ тяло беше покрито с татуировки. Над левия хълбок от линията на бикините почти до подмишницата имаше голяма чернобяла татуировка на орел с високо вдигнати крила, който държеше в ноктите си пушка, а отдолу имаше нагъната лента на която пишеше in loving memory mom and dad 1.11.2025. А от дясната страна имаше озъбен череп от лявото око на когото излизаха стрелки на часовник, а около черепа имаше циферблат с римски цифри и той показваше 12 без една. Между пубиса и пъпа пък имаше две клончета рози с преплетени цветове под пъпа, а дръжките им следваха бикини линията. Татуировките имитираха триизмерни рисунки и бяха майсторски направени и красиви, но на Катя ѝ изглеждаха странно. Самата мисъл да си използваш тялото за платно чрез което да изразяваш емоциите си ѝ се виждаше безкрайно глупава, но по-възрастните на годините на Авраамова масово бяха нашарени, кой повече, кой по-малко. И всички, и жени, и мъже бяха с перманентно обезкосмени интимни части, което пък не им позволяваше да си правят никакви надпис-прически там, което също не ѝ харесваше. Авраамова се изплакна, избърса късата си черна коса с една кърпа, хвърли я към един пън, който се оказа кош за пране, после надяна един халат, постла си кърпа до Катя, легна по корем, завъртя глава и лицата на двете се оказаха на няколко сантиметра едно от друго:

– Ти даде ли отчет къде си?

Катя опъна края на колана на халата нагоре:

– Понякога иска ли ти се просто да си изхвърлиш холотела и никой да не те търси за нищо?

По-възрастната жена се усмихна:

– Не. Не е приятно никой да не се сеща за теб.

Катя пусна колана:

– А на мен ми се иска...

Нина си погледна холотела и после нея:

– Просто си преуморена, нормално е след такова напрежение. Ела тук.

Хвана я за ръката, наведе глава, допря чело до нейното и Катя усети потока. Беше желание, изгарящо желание на което не му беше нито времето, нито мястото, но беше толкова силно, че нищо нямаше значение. В стаята беше тъмно, а през вратата долиташе глъчка от гласове на английски, които се караха за някакъв договор. Миришеше силно на някакъв дразнещ ароматизатор, а ръцете на двамата трескаво се опитваха да достигнат до гола кожа. Отвън се дочу ядосан мъжки глас, който надвика останалите:

– Къде по дяволите се мотае още Харланова, а сега и Карлович изчезна? Някой да отиде да ги намери.

Мъжът прошепна в ухото на Нина:

– Май им липсваме.

Тя се потърка в него, най-сетне преградата от дрехи я нямаше между двамата и после опря гръб на стената и обви крака около кръста му:

– Майната им.

Той си помогна с ръка, за да проникне:

– Да.

Усещането беше... Катя чувстваше как Нина иска никога да не свършва. Тя прокара ръка през косата на мъжа:

– Бавно...

Той я целуна по врата:

– Ще ни хванат.

Катя усети как мисълта, че наистина може да ги хванат страшно възбужда Нина. Тя се хвана за раменете на мъжа, за да определя темпото:

– Да го духат...

Времето течеше... сладко. Нина владееше тялото си и Катя я усещаше че знае точно как да контролира мъжа и да изцеди силите му напълно. Свърши малко преди него и когато и той се освободи двамата останаха вкопчени един в друг безсилни да помръднат. И усещането беше... страхотно, наистина страхотно...

Спомена прекъсна и Катя заспа изтощена. Когато се събуди не знаеше колко време е минало, струваше се ѝ се че е много, но с изненада видя че са били само десетина минути. Нина четеше някакъв документ и Катя затвори пак очи и потърси ума ѝ. Тя я пусна и в следващия момент се усмихна широко потопена в щастливия спомен. Слона беше млад и му се забавляваше, а петгодишната Катя неистово се радваше докато той я подмяташе с хобота си нагоре надолу потапяйки я в една топла, неособено чиста вода. Катя изпитваше искрено детско щастие от играта и когато спомена свърши Нина остана още минута със затворени очи опитвайки се да запази хубавата емоция. Когато отвори очи се усмихна отново:

– Дечко и слончо... Много хубаво беше. На теб хареса ли ти моя?

Катя кимна без да я гледа:

„Да, много“.

Нина я перна леко по носа с пръст:

– Кажи го на глас или няма да има друг.

Катя се размърда, допря чело до рамото ѝ и Нина усети потока. Бобслея летеше по улея и усещането беше шеметно, страшно и в същото време опияняващо. Много опияняващо. Нина остана отново няколко минути със затворени очи и после заби показалец в гърдите на Катя:

– Подмазваш ли се?

Катя вдигна глава и направи невинна физиономия:

– Не, разбира се. Искаш ли спомен как на 5 си играх с една горила? Качи ме на едно дърво и ме люля, а после ме носи на конче, много забавно беше.

Авраамова се засмя:

– В зоопарка ли живееше като малка?

Катя също се засмя:

– Почти.

Холотела ѝ я ухапа и тя натисна имплантираната си в ухото слушалка:

– Да?

– Плъха ти е избягал.

Катя отвори малък видеоекран и загледа озадачено майка си, опитвайки се да включи за какво говори тя:

– Плъха ми?

Майка ѝ я изгледа:

– Да, плъха ти. Клетката е празна, избягал е.

Катя най-накрая зацепи:

– Майки е избягал? Добре, не отваряй, прибирам се веднага.

Елисавета погледна някъде настрани и после дъщеря си:

– А, не е избягал, бил е заровен в талаша, сега излезе. Стой си на тренировка.

Катя прекара пак ръка през косата си:

– Не съм на тренировка, на гости съм. Затова последно, Майки там ли е или да идвам да си го търся?

Видя как майка ѝ пак погледна някъде в страни и после нея:

– Геолокирането ти показва че сега си в залата?

Катя погледна изненадано Нина и после майка си:

– Ами... вероятно е сменено, на гости съм в Забранения град. Последно за Майки?

Майка ѝ погледна пак настрани:

– Показа се.

– Добре, чао...