– Още не си ги решила?!

– Ами днес бях много заета и... утре сутринта ще ви ги предам, кълна се!

– Да, забелязах че е бил много натоварен ден. Видях холо с куче, холо на мотор, холо на снежен мотоцикъл, холо как караш сноуборд и от басейн... Убеден съм, че е било абсолютно невъзможно с всички тези спешни ангажименти да намериш един час, за да си напишеш домашното...

Катя се помъчи да докара възможно най-виновната физиономия, на която беше способна и четирсетгодишния мъж от холограмата насреща ѝ я погледна строго:

– В 6.00 мое време да съм ги получил и това повече да не се повтаря или няма да се разберем! Отвори на 23-та страница.

Тя превъртя до страницата и точно в този момент видя светлинката за съобщение на холотела ѝ да премигва:

//долу съм/ слез//

Катя хвърли един поглед към учителя си и смъкна надолу екрана, за да не види той че пише „Ела ти, в час съм, не мога да изляза“.

Светлинката премигна пак:

//слез само за минута// искам да те запозная с едно ксарки//

Катя зяпна съобщението и се наведе към екрана, забравяйки че Семьонов я гледа „Пред входа си с гущер?!“

//да//

Тя вдигна глава към Семьонов:

– Съжалявам, много спешен случай... Връщам се възможно най-бързо...

Не го изчака да отговори, затвори и излетя навън. Хвана първото яке, което видя от закачалката и се спусна на бегом по стълбите. Щеше да види истинско извънземно, щеше да види истинско извънземно, щеше да види истинско... Изтича от входа и видя робока на Нина паркиран на няколко метра, приближи го и отвори ентусиазирано задната врата:

– Здра...

Млъкна гледайки странното същество седнало срещу Нина, не приличаше на гущер, но пък приличаше на картинките по инфосайтовете и холотота, от зеленикавия цвят, през люспите, до очите на влечуго. Катя се усмихна отново и се намести до Нина:

– Здравейте. Знаех си, че уфолозите са прави, вече ще вярвам на фалшивите инфоканали.

Гущера я погледна и отвърна на английски:

– Много си красива.

Катя се усмихна отново и отвърна също на английски:

– Аз за съжаление не мога да преценя за вас, защото не знам колко е средния ръст на расата ви.

Извънземното замълча застинало неподвижно и Нина прегърна Катя през кръста и каза на английски:

– Тя мисли, при вас високи красиви.

Гущера продължи да мълчи и Нина се усмихна на Катя и каза на български:

– Станахме загубени в превода и ще отнеме малко време. Използвай прости думи, за да те разбира. Това е Лео или Лая, както ти харесва, безполови са. Разпознават се лесно кой кой е като са голи.

Катя огледа пак двуметровото извънземно насреща си:

– Защо нямат опашка и зъби? Не ядат ли?

Нина също се загледа в извънземното:

– Падат им като остареят. Живеят около 100-120 години, а Лео е стар. Не знам колко, но търгуваше още с баща ми, така че предполагам е някъде на около 90 и отгоре. От 5-6 години няма опашка, а зъбите му май паднаха преди това. Приятелят му почина преди две години, според Лео от старост и го погребахме в Драгоманското блато, предполагам един ден ще отворим голяма работа на археолозите да се чудят що за кокалаци са това. - тя махна с ръка към гущера– Лео...

Той завъртя глава към нея:

– Тя не човек.

Катя погледна към Нина и каза на български:

– Явно пак се загубихме в превода.

Нина въздъхна:

– Да.

Гущера насочи пръст към Нина:

– Катя друг, не човек. Ти знаеш?

Нина се усмихна:

– Да. Тайна, добре? Аз, Матю, Васил, тя, ние семейство. Семейство и аз иска тя тайна.

Гущера кимна пак:

– Аз разбира, аз тайна. Има други Катя?

Нина бутна леко с палец Катя и тя се усмихна на извънземното:

– Аз Катя, ти Лео. Една Катя, един Лео.

Гущера разпери ръце и потупа с длани седалката. Нина се обърна към Катя и каза на английски:

– Смее се, харесва те. Те нямат мимики. С ръцете изразяват чувствата си.

Гущера кимна:

– Да, Катя.

Катя се подпря на Нина:

– Кажи това на твоя език.

Извънземното насочи пръст към нея:

– Защо?

Нина я погледна и каза на английски:

– Не можеш да научиш езика им, нямат такъв. Общуват с излъчването на някакви вещества, които на земята не могат да отделят и за това дори помежду си използват някакъв преводач тук.

Гущера потупа пак с длани седалката и после насочи пръст към Нина:

– Аз даде 5.

Нина се усмихна и потърси ума на Катя „Пазарим се за процента ти от сделките, кажи му „40, аз половин оли“. Повтаряй дословно каквото ти казвам и се наведи към него.“

Катя се наведе към извънземното:

– 40, аз половин оли.

Гущера също се наведе към нея:

– 5. Ти човек. Ти нова. 5 много щедро.

Катя усети какво ѝ предава Нина и допря чело до неговото:

– Аз оли. Ти дава 40 или аз ходи.

Челото на извънземното беше грапаво от люспите, студено и усещането беше изключително отвратително, но Катя чуваше успокояващия глас на Нина в главата си и усещаше ръката ѝ на кръста си и продължаваше да стои. Но изведнъж я достраша страшно много, гущера имаше отвратителни лапи с дълги нокти и ако я стиснеше... Усети ума на Нина „Излъчва някакво вещество и то те кара да се страхуваш. Просто химия, която влияе на мозъка ти. Нищо няма да ти направи, просто химия. Изсмей се, все едно се забавляваш.“

Катя погледна в жълтите очи насреща си и реши, че наистина няма да играе по свирката на някакво влечуго, което един преводач не може да си направи като хората сто години. Хвана ръката му и я сложи на врата си. И в същия момент усети как паниката заля Нина, но просто се изключи и се съсредоточи в извънземното:

– 40, аз оли.

Усети как ноктите се стягат около врата ѝ и чу уплашения глас на Нина:

– Лео!!! Пусни, я Лео, моля те, пусни я!!!

Гущера си махна ръката от врата на Катя и се облегна назад, гледайки я в очите:

– 10. Ти нова, учиш, работиш добре, правим 40. Добре?

Катя се облегна назад, погледна към Нина и тя кимна и Катя се обърна пак към извънземното:

– Добре, но само заради нея. Аз оли, аз заслужавам 40. - посегна към ръката му – Нокти чисти? Одра ме.

Нина се пресегна и буквално я сграбчи през ръцете:

– Спри да го докосваш! Гол е и е все едно някой да докосва гърдите ти.

Катя се отпусна назад и направи извинителна физиономия на гущера:

– Извинявай. Не знаех.

Той кимна:

– Разбрах. Костюм може. Гол не. Ти рана?

Катя вдигна косата си и се завъртя към двамата с Нина и Нина въздъхна:

– О боже...

Гущера погледна Нина:

– Аз блато... Трябва... мое лекарство.

Тя въздъхна пак и се наведе към ИИ-то на робока:

– Вкъщи.

Катя си пусна холотела на огледало и се огледа, имаше четири дълбоки рани от ноктите му от едната страна и една от другата. Затвори холотела:

– Нищо ми няма. Къде намери блато в София?

Гущера очерта кръг с пръст:

– Вкъщи. Взел сат прави блато. Блато добре за кожа. Аз има нужда. Но за тебе лошо. Бактерии. Извънземни. Съни има лекарство. Мое лекарство. С него ти добре.

Катя се облегна на рамото на Нина:

– Преводач дразни. Звучим глупави.

Нина я прегърна през кръста и гущера кимна на Катя:

– Да, този много лош, но мой повредил. Дава в сервиз, дават този. Поправят, взема мой, говорим добре.

Катя погледна изненадано Нина и каза на български:

– Извънземните си имат и сервизи на земята?!

Тя се усмихна:

– Не, ползват нашите. - обърна се на английски към извънземното – Катя пита дали сервиз на ксарки. Казах не.

Гущера поклати глава:

– Не ксарки, хора. Ние разбира с хора, прави всичко с хора, хора прави всичко с нас. Други с хора не разбира, ние не дава. Наруши, гоним. Земя наша.

Катя потърси ума на Нина „Узурпирали са търговията на извънземните с хората и не дават някой да продава без посредничеството им?“

Нина се размърда, кръстоса крака и пак се наклони така, че на Катя да ѝ е удобно да се облегне на рамото ѝ: „Да“.

Катя погледна гущера:

– Лео, имаш биокостюм?

И потърси ума на Нина: „Другите извънземни защо са съгласни?“. Тя я погали по кръста: „Не знам, имат някакви споразумения“. Гущера направи някакво движение и изведнъж се преобрази в симпатична млада бяла жена, облечена в дълга сива вълнена рокля, красиви черни боти и черно палто до средата на бедрата. Катя погледна ботите:

– Хубави обувки.

Лео направи отново някакво недоловимо движение и остана отново гол:

– Тогава подари тебе. Аз много щедър.

Нина я погледна: „Да, ако умираш от глад ще ти даде безплатно вода“.

Катя се изхили с глас и извънземното насочи пръст към нея:

– Аз не шегува. Подари.

Тя се наведе към него:

– Дай 40%, аз купя обувки сама.

Гущера запляска по седалката с двете си ръце и погледна Нина:

– Аз вече вярва, ти майка нея.

Тя се усмихна:

– Да. Стигнахме...

Гущера погледна през прозореца осветения булевард по който пътуваха и после се обърна:

– Добре. - посочи към Катя – Аз съгласен тя идва.

Нина кимна почтително:

– Благодаря ти много!

Колата отби до тротоара и гущера, който отново беше станал жена се усмихна на Катя:

– Чао.

Катя му махна и той слезе. Нина изчака вратата да се затвори след него и се обърна към нея с ледено изражение:

– От сега нататък като ти кажа да правиш нещо, ще го правиш точно както съм казала! Точно, Екатерина! Лео можеше да те убие. Те се страхуват от нас, все едно ти да си играеш с непозната маймуна, ако направи нещо, което не очакваш ще се уплашиш. И той се уплаши от тебе.

Катя направи виновно изражение:

– Няма да се повтори.

Нина се облегна назад:

– Е, ако се повтори е малко вероятно да се потрети, защото едва ли ще оцелееш.

Катя я погледна в очите:

– Няма да се повтори, г-жо Авраамова, аз греша само по веднъж.

Нина замълча и после сложи ръка на коляното ѝ:

– Съжалявам, не исках да ти се карам. Трябваше да те предупредя и да ти обясня нещата и мислех да го направя по-нататък, но преди малко Лео внезапно ми се обади че е тук и реших да ви запозная, защото неговата линия от столетия има връзки с моя род. При ксарките няма семейства и доколкото знаем на тяхната планета всеки е сам за себе си, но тук трудно се справят сами и са придобили нашият манталитет да завързват приятелства. Така, когато някой ксарки остарее или реши да се махне от земята свързва негов приятел с хората, с които работи. Това е линията и една линия много често поколения наред работи с един род. Хората понякога сме в ролята на търговски агенти, сключваме сделки с други хора и ксарките ни дават процент или сме контрагенти, като купуваме стока със собствени пари и им я продаваме, или произвеждаме стока и им я продаваме, има много варианти. Но тези, които имаме право да работим за ксарките вече сме малко и сме лицензирани и ако друг опита е незаконно.

Катя сбърчи нос:

– Парите на най-богатите са от търговията с извънземните?

Авраамова се усмихна:

– Да.

Катя прекара ръка през косата си:

– Е, нищо чудно, че всички искат да се женят в стари богати родове.

Нина се насмя:

– Зад всеки издигнал се слаб човек стои един силен род, който той срами. Зад всеки успял сам стои безкраен труд и амбиция, но му липсва един силен род, за да получи истинско признание. А зад всеки постигнал големи успехи стои безкраен труд, амбиция и един силен род, който той прославя.

Катя сбърчи пак нос:

– Вярно е, и аз нямаше да постигна нищо без рода си. Може ли да си открадна това?

Нина се засмя:

– Не, претендирам за авторство и е разрешено само за вътрешна употреба - колата беше влязла в подземния гараж на къщата и тя кимна към вратата – Хайде...