– Хайде отзад да не ни гледат всички.

Качиха два етажа пеша и тръгнаха по широк коридор с много картини на различни битки по стените. Авраамова отвори втората от двете врати, които се виждаха и се откри голяма стая обзаведена с изящни светли барокови мебели и легло с наистина кралски размери. Катя огледа възхитено стаята:

– Уаууу, кой спи тук?

Авраамова се запъти към дрешника:

– Аз.

Излезе след няколко минути държейки нещо като многоцветна захарна пръчка голяма около педя:

– Лягай. Това е някакъв техен стерилизатор и ще си добре, изпробван е. Бях се одрала навремето в тяхно блато, Лео ми даде това и ми мина.

Катя я изгледа:

– Какво си правила в гущерско блато?

Нина не отговори, седна на леглото и ѝ направи знак:

– Лягай, дай си главата на коленете ми.

Катя изсули треките си, имитиращи груби работни обувки, захвърли якето си на пейката пред спалнята и легна с крака стърчащи от таблата на леглото. Усети ума на Нина „Ще изкараш нова мода, с по един чорап“. Тя сви крака нагоре и широките крачоли на анцуга ѝ се смъкнаха надолу откривайки единия ѝ крак обут с дълъг три четвърти бял спортен чорап и другият бос:

„Бързах да видя извънземно“. Нина я погъделичка лекичко по голото ходило: „Голишарче...“. Катя я досмеша и в същото време усети силна изгаряща болка на врата си, която в следващия момент секна. Тя се съсредоточи, успя да затвори ума си и ядосано вдигна глава към Нина:

– Повече никога не прави така, абсолютно никога! Ако това се повтори повече никога няма да ти проговоря и не се шегувам.

Нина я погали по ицето като малко детенце:

– Просто не искам да те боли.

Катя се изправи и седна до нея, опитвайки се да не обръща на внимания на изгарящата болка, която се беше върнала:

– Не съм бебе!

– Не, ти си едно инатливо голишарче.

Авраамова допря глава до нейната и умът ѝ затърси пак ума на Катя

– Добре, хайде, две минути ти, две минути аз. Ако не се съгласиш ще кача холо как си по един чорап.

Катя отпусна глава на рамото ѝ:

– И утре всички ще са с по един чорап. Понякога чак ме плаши как повечето хора следват във всичко известните. Не знам защо приемат, че когато някой е много добър спортист, бизнесмен или учен това автоматично го превръща в много добър във всичко. - погледна Нина – Глупаво е.

Тя сви рамене:

– Ами повечето хора са глупави.

– Не е така, всеки е добър в някаква област.

– Това че някой е добър в някаква област не означава че притежава и личностна интелигентност¹, а това е най-важният вид интелигентност, за да имаш критично мислене и собствено мнение. А без критично мислене и собствено мнение си глупав в житейския смисъл на понятието, защото си лесно манипулируем.

Катя вдигна косата си нагоре:

– Мама казва, че всеки може да бъде манипулиран. Някои хора много по-трудно, но пак може.

Нина наведе главата ѝ надолу, за да види врата ѝ:

– Но за да промениш мнението на вторите трябва да си наемеш кохорта психолози на топ нивото на майка ти, а за първите стига ти да се покажеш с един чорап. - сложи ръка на челото ѝ, за да изправи главата ѝ – Та разликата е от покоряването на Еверест до покоряването на Щастливеца в усилията и цената.

Катя се усмихна:

– Мама никога не е работила като психолог, завършила е това, но след това е завършила и финанси и е работила само като финансист преди да срещне татко и да напусне, за да започнат да ме правят. А за психологията като цяло има доста крайно и еретично мнение, казва че това не е наука, а куп глупости написани от надрусани и много комплексирани хора и психолозите създават много повече проблеми отколкото решават.

– Може и да е права. Пусни ме, струва ми се, че това не ти минава.

– Добре съм.

– Екатерина!

Катя въздъхна и си отвори ума. Авраамова затвори за миг очи, когато пак усети болката, после ги отвори и погледна Катя:

– Нещо е различно, не е както беше при мен. Няма да се затваряш, докато не се уверя че започва да ти минава, не искам да се притеснявам какво става.

Катя затвори отново ума си, разтърка леко врата си до мястото където се върна болката и ѝ се усмихна:

– Съжалявам, но не се хващам на този номер от 7 годишна. Тялото си е мое и болките му също и не си ги давам.

Нина също се усмихна:

– Добре, тогава и аз не си давам повече спомените.

– Ти си добричка, няма да направиш такова нещо.

Авраамова се насмя:

– Добричка ли съм?

Катя се сви и легна с глава на коленете ѝ:

– Да, много. Може ли да спя тука, мама отиде да закара Адриана и малките в Сливен и съм сама?

Нина се наведе към нея:

– Ти не спа ли вече достатъчно за днес и не те ли изкарах от някакъв час, в който трябва да се върнеш?

Катя покри очи с лакът като малко детенце:

– Мнеее...

– Мне ли...

– Ъхъъ...

1.през 1983 година американският психолог Хауърд Гарднър класифицира в 9 категории интелигентността, личностна интелигентност е умението на хората да разбират самите себе си – собствените си мисли, желания, мотиви, действия и т.н. Това, че са наясно със себе си, прави тези хора по-отворени към емоциите и проблемите на околните, което обяснява факта, че хората с такъв тип интелигентност най-често са психолози, философи и духовни водачи.