Сутринта Катя седеше на лежанката в спалнята на Нина, галеше Цезар и я чакаше да се върне, бяха я извикали за нещо. Беше се унесла да си спомня спомена, който ѝ беше проектирала снощи, когато вратата се отвори със сила и една разчорлена млада жена облечена в лилава пижама влетя много ядосана:
– Кажи на тоя малоумник да спре да ми нарежда какво да... - видя Катя и направи презрителна физиономия – Объркала си спалните, шматко, стария е в другата. Тази е на така наречената ми майка, която не че ще откаже да ѝ удариш един език, но съм убедена че те е поръчал стария.
Катя я погледна:
– Чудех се защо спря да качваш картини, харесваха ми. Особено онази с черните кръстове. Понякога се чувствам точно така, сякаш целият свят е овъглено гробище и съм единствения жив човек между зомбита.
Велизара я погледна с интерес:
– Наистина ли? Точно това изпитвах и аз като я рисувах. Извинявай за преди малко, но копоите ми вдигнаха нервите. Искаш ли да ти покажа и последните ми картини?
Катя кимна:
– Разбира се.
Велизара седна до нея без да обръща внимание на кучето, което се опита да ѝ се погали и отвори холотела си:
– Не са много, стария нареди да ме тъпчат с хапчета и постоянно ми се спеше.
Катя се загледа в мрачните картини нарисувани като от тригодишно дете:
– Може да не е било от хапчетата, познавам Власен Кралник, казва че рисуването толкова го изтощавало, че се чувствал като изцеден после...
Велизара поклати глава:
– При мен беше от хапчетата, старите ме набутаха в психиатрия пак, мразят ме и се опитват да се отърват от мене да не им развалям перфектното семейство. Дъртата ме е направила от Васил Попов и дъртия толкова години не може да се побере в кожата си от това, но не смее нищо да ѝ каже, защото тя живее и с двамата и тя командва. Тя пък не може да се примири, че съм излязла сива и двамата си го изкарват на мен, а Васил не го интересува, казва че Матей ми бил баща и толкова. Имаш късмет с твоето семейство.
Катя се усмихна:
– Да ти кажа никак не приличаш на Попов, а и относно наследството е по-добре да си сама отколкото с пет братя и сестри, нали? Така че на твое място не бих се вживявала. Казвай на старите каквото искат да чуят и си живей живота. Да спориш с родители е като да плуваш срещу течението, само се уморяваш и не стигаш доникъде. Защо не кажеш на майка ти, че искаш да направиш изложба? Картините са хубави, заслужават си хората да ги видят.
Младата жена поклати глава:
– Няма да ми направи, нея я е срам да я виждат с мене.
Катя погали пак кучето:
– Не мисля, че я е срам, просто тя е в среда където трябва да пази определено поведение. При всички ни е така и всеки се съобразява с нещо. Прави и ти така, когато си тук дръж се както еснафите очакват, а после ходи навън да си живееш живота. Ти поне не трябва да се притесняваш постоянно за пари като нас, простосмъртните.
Велизара я изгледа:
– Ти за пари ли дойде да молиш?
Катя прекара ръка през косата си:
– Не мога да говоря, СП, знаеш.
– Къде отиде старата?
Катя сви рамене:
– Не знам.
Велизара се изправи:
– От кога висиш тук?
Катя се усмихна:
– От скоро.
Вратата се отвори и Нина влезе по черен копринен халат и изгледа дъщеря си:
– Какво има?
Тя хвърли един поглед на Катя и после погледна майка си:
– Дай на Катя каквото иска, заслужава го!
Нина се усмихна:
– И аз така мисля.
Велизара се обърна към Катя:
– Един път да сме на едно мнение за нещо двете с нея. Чао.
Излезе и Авраамова погледна към Катя:
– Познавате ли се?
Катя се изправи:
– Да, виждали сме се преди години, а сег...
Вратата се отвори и Велизара влезе пак носейки една картина на платно около 30 на 30 см и я подаде на Катя:
– Заповядай, подарявам ти я...
Авраамова изгледа много изненадано дъщеря си, а Катя взе картината и се усмихна на Велизара:
– Много благодаря! Ще ти пратя „вратичка“ за Бимип.
Младата жена се насмя:
– Още ли си със зяплю?
Катя прокара ръка през косата си:
– Само приятели сме вече.
Велизара се насмя пак:
– Трябвало е да му пускаш по-често. Ако искаш да задържиш мъж трябва здраво да го държиш за оная работа. Виж така наречената ми майка, тя цял живот живее с двама, всеки ден минава и по някой трети и никой не я зарязва, а всички бягат като кученца подире ѝ. Тайната ѝ е, че на нея секса никога не ѝ стига, нимфоманка е.
Катя направи много смутена физиономия и се почуди накъде да гледа, а Авраамова се обърна към дъщеря си:
– Ако целта беше да накараш Катя да се почувства неудобно със сигурност успя. Сега ще ни оставиш ли за малко?
Велизара изгледа майка си злорадо:
– Защо, срам те е хората да знаят каква си ли?
Катя усети гнева на Нина въпреки че и двете бяха затворени и се опита да въздейства на Велизара, но все едно се блъскаше в стена. Имаше сиви, които не се поддаваха на внушенията на ъмъндмънтите и тя беше от тях. Затова насочи усилията си към Нина, но не знаеше какво ще я успокои. Почуди се и се сети за една снимка как двайсетгодишната Нина щастлива кърми бебето си, която беше виждала. Авраамова усети как Катя я търси и се отвори колкото да ѝ каже да спре, Верислава наистина я беше ядосала много, но щом се отвори видя снимката, спомни си как я беше заснела и се усмихна на дъщеря си:
– А беше толкова сладко бебе...
Побутна я да излиза и тя тръгна към вратата гледайки я изненадано. Нина затвори вратата след нея и се обърна към Катя:
– Тръгвай, ще ти се обадя следобед, а довечера ще излезем с Матю, сега още е зает.
Катя тръгна към вратата носейки картината под мишница и после се обърна:
– Имаме мотиватори и психолози към КеДе, добри са. И аз ходя...
Нина я изгледа:
– Тръгвай.
Катя излезе и видя едно слабо чернокосо момче да я чака до вратата. То ѝ се усмихна:
– Здравей, аз съм Наум и съм от охраната, казаха да те изпратя до вас...
Отнякъде се чу вбесения глас на Авраамов:
– Ей я вратата, Велизара, хващай си дърмите и да те няма. Отивай под моста и там никой няма да ти е крив!
Чуха се и виковете на Велизара:
– Откъде ме гониш, от къщата купена с парите на баба и дядо ли? Отивай си ти!
Гласът на Матей прозвуча още по-вбесено:
– Продължавай така и ще видиш как наистина ще се озовеш вънка и този път няма да оставя майка ти да дойде да те пребира...
Велизара също усили още кресчендото:
– Мога да си живея живота навсякъде, вие не ме оставяте, защото не искате да ми дадете парите, които ми се полагат от дядо и баба...
Матей вече звучеше като човек на когото му е паднало пердето:
– Отивай ей там при леля ти да ги търсиш милионите на дядо ти по казината, където те ги оставиха и се благодари, че двамата с баба ти не са живи, защото те наистина щяха да те изхвърлят.
Катя застана заслушана във виковете и момчето я докосна да тръгват, а Нина отвори вратата на стаята и също ѝ направи нетърпелив жест:
– Тръгвайте...
Тя погледна лицето ѝ и тръгна към стълбището след Наум, който ѝ говореше нещо преструвайки се, че не чува скандала. Катя му се усмихна без да го слуша, искаше ѝ се да се втурне назад, да прегърне Нина и да я отведе някъде далеч оттук и всички проблеми, някъде където нищо и никой никога нямаше да може да я нарани... Много ѝ се искаше... Гласовете заглъхнаха заглушени от тежката врата към гаража и тя се усмихна отново на Наум:
– В УКС-то ли учиш? Познаваш ли едно момче от малките, Мариан, две три или три едно е...

На обяд точно се беше прибрала от залата вкъщи и се опитваше едновременно да яде, да се преоблича и да зяпа едно шоу, когато Нина ѝ позвъни без да пуска образ:
– У вас ли си? Наблизо съм.
Катя преглътна като някой жабок несдъвканата хапка:
– Да, къде да дойда?
– По-добре аз да дойда, ако е удобно, пред входа ти съм.
Катя се почеса по ухото:
– Ъъъ, да.
Докосна си холотела, за да отключи вратата и се огледа трескаво как да оправи кухньохола, дивана беше с разхвърляните завивки, навсякъде имаше дрехи и... Позяпа една секунда умно и реши да действа по студентски, смота всичко което видя в долната завивка, прегърна вързопа и го стовари в своята стая. Оказа се точно на време, защото Авраамова вече отваряше входната врата. Катя застана в края на миниатюрното антре и Нина влезе, усмихна ѝ се като видя че е гола по една тениска и ѝ направи знак да се приближи. Наведе се към ухото ѝ:
– Ако прекъсвам нещо да си ходя, аз за това дойдох...
Катя поклати глава:
– Не, сама съм, влизай. Била ли си скоро в санирка?
Авраамова махна с ръка:
– Навсякъде съм била...
– Заповядай тогава. Не обръщай внимание на обстановката.
Нина влезе и огледа стаята, видя ѝ се адски мизерно. И много неподържано, направо мръсно. Домакинстването очевадно не беше силната страна на живущите, а и явно нямаха многофункционален робот. Тя седна на светлия грозен евтин диван:
– Лягай, защото имам само половин час.
Катя се отпусна на дивана с глава на коленете ѝ, Нина сложи ръка на челото ѝ и Катя се потопи в спомена. Усети хладната копринена превръзка на очите и хлабаво завързаните ръце. И нежните целувки по тялото. Мъжът се плъзна надолу и устните му намериха най-чувствителното местенце. Беше хубаво, и дразнещо, и... Катя усети как я заливат вълните на удоволствието, а после усети още едни устни, които целунаха нейните. Разпозна гласа на Авраамов и усети целувките му. Устните и ръцете на двамата мъже... беше много хубаво. Нежна, чувствена и дразнеща игра. Двамата разменяха местата си, а после се плъзнаха от двете страни и Катя усети топлината на двете тела и отново почувства грубия превземащ език на Авраамов в устата си и члена му в себе си. Беше бавен секс, но нещо недостигаше. Нещо много. Усещането за превъзбуденото тяло на мъжът отзад, който се търкаше в нея беше много хубаво, но с Авраамов действията бяха просто заучена игра, игра за да му е хубаво на него. Той прие симулирания оргазъм за истински и след минута достигна своя, но не позволи телата им да се разделят. Катя чуваше тежкото дишане на мъжът отзад и искаше да го усети в себе си. Искаше да го почувства как прониква, как я взема, как... Възбудата я заливаше усилена до максимум от сблъсъка на хормоните и химията, която беше взела, но Матей продължаваше да е в нея и това беше адски дразнещо. И сякаш минаха часове така. Накрая той се отдръпна и след още няколко безкрайни мига чакане едно погалване даде разрешение на другият мъж. И усещането беше... Беше като вихър от удоволствие. Изсмукващ и бурен вихър. Много бурен. Матей впи устни в нейните в момента на оргазма, а удоволствието я заливаше и...
Нина усети как Катя се унася изтощена след края на спомена и се изключи. Поседя малко да събере сили и после внимателно стана. Катя измърмори нещо сънено, сви се като ембрион с ръце под бузата и заспа веднага. Авраамова се огледа с какво да я завие, но не видя нищо. Отвори вратата към антрето, но на закачалката беше само нейното палто. Чукна леко на вратата на другата стая, не чу отговор и внимателно отвори. Видя купчината завивки и дрехи метнати на леглото, усмихна се и се върна в антрето. Взе палтото си, наметна Катя и се обърна да си тръгне. После се сети нещо, бръкна в джоба на палтото си и остави една кутийка до главата ѝ.

Елисавета паркира старата ръчна кола на паркинга на блока и точно щеше да слиза, когато видя една тъмнокоса слаба жена с тъмни зимни очила да излиза от входа им. Беше без палто, само по черна елегантна вълнена рокля до коляното и красиви ботуши и тя се загледа в дрехите ѝ, много ѝ харесваха. Нещо в жената ѝ се стори познато, но не можа да се сети коя е. В този момент един много скъп робок се появи отнякъде и жената се качи и замина, а Елисавета слезе усмихвайки се, явно някоя комшийка се беше уредила на много хубава работа. Тръгна да се прибира продължавайки да си мисли за роклята, наистина беше много хубава. Отвори вратата на апартамента и я лъхна леко ухание на екзотичен дамски парфюм. Огледа се, но не си личеше някой да е на гости и тя отвори вратата на кухньохола:
– Как беше рождения ден? Откъде е парфюма, много е хубав?
Катя вдигна сънено глава:
– Какво?
Майка ѝ се загледа в яркозелените ѝ очи, а после забеляза и непознатото скъпо дамско палто с което беше покрита:
– Нищо, спи.
Катя отпусна пак глава и заспа отново. Елисавета видя кутийката до главата ѝ и се приближи да я вземе. Отвори я, вътре имаше малка висулка с камъче за гривна талисман. Висулките се подаряваха на човек когото обичаш с някакво послание, към тази беше „Нека Бог винаги да бди над теб“. Елисавета остави кутийката, обърна внимателно яката на палтото, видя отпечатан сложен монограм А до марката на фирмата и отново я лъхна уханието на парфюма. Погледна към дъщеря си, която се усмихваше насън, въздъхна на ум, обърна се и излезе...