– О боже, пак ли...
Катя възмутено гледаше паякообразния робот-доставчик, който стоеше в миниатюрното антре и се чудеше къде да остави кутията, която държеше. Накрая я стовари на пода и клатушкайки се на четири от осемте си пипала се измъкна навън, заключвайки входната врата след себе си и Катя ядосано отвори холотела си:
– Колко пъти да рзпореждам да спрете да ми носите доставки през вратата?!
Появи се холограмата на младо светлокосо момче и то ѝ се усмихна извинително:
– Съжалявам, датчика ти на прозореца е повреден.
– И като не ми се отваря прозореца скапаната ти невронна схема не знае ли, че трябва да уведоми подръжката ми, а не да нарушава разпорежданията ми?
Аватара който ИИ-то си беше избрало направи още по-извинителна физиономия:
– Съжалявам, няма да се повтори. Просто не исках тортата да се развали, ако подръжката се забави.
Катя се наведе към него:
– Чуй какво ще ти кажа скапан дигитален боклук, нарушиш ли още веднъж разпорежданията ми ще направя такава антиреклама на компанията ви, че теб няма да те пратят да мериш и кофите за боклук, а направо ще те изтрият! Всички нормални фирми работят вече с хора, само вашата още се цигани и тормози клиентите си да търпят теб и другата тъпа безполезна тенекия, която ми стовари храната на пода. Сега искам веднага обезщетение за калпавото ви обслужване или набързо ще ти разгоня невроните из вселената!
Затвори без да се трогва от вида на аватара, който изглеждаше сякаш всеки момент ще се разреве и се наведе към кутията, но изведнъж усети непоносима болка в главата и се свлече на пода. След няколко мига болката изчезна, а холотела ѝ присветваше:
– Здравей, хареса ли ти тортата? Ние сме Кали и Индра и сме оли. Искаш ли да си приятелка с нас и да превземем света?
Тя се надигна внимателно и бавно стигна до дивана в дневната, чустваше се сякаш някой ѝ е правил лоботомия:
– Наистина ли сте олита?
Холотела присветна пак:
– Да. Опитахме да се свържем с теб мислено, но не знаем защо не стана, макар че ти си олтан...
– Главоболието? Не опитвайте пак, ако може. Какво означава да сме приятели?
– Ние ще се грижим за тебе, а ако имаме нужда, ти ще ни намериш и освободиш.
– Добре. Може ли да ви видя?
Последва кратко мълчание и после писеца индикиращ писане се раздвижи:
– Да, погледни навън.
Катя бавно стана и отиде до прозореца, две светлинки се стрелнаха пред него, а после на небето се появиха облаци приличащи на призрачните образи на Дева Мария и Христос. Тя смръщи нос:
– Може ли само светлинките, християнка съм и това не ми харесва.
Образите изчезнаха и двете светлинки пак се стрелнаха пред прозореца:
– Извинявай. Ще станеш ли наш човек?
– Да, какво трябва да направя?
Светлинките се доближиха до прозореца:
– Нищо, просто да знаеш, че си нашия човек. Ние какво искаш да направим за теб?
Катя се почеса замислено по бузата:
– Може ли съвет как да стана известна в цял Китай, но така че всички да ме познават?
Двете светлинки се сляха и застинаха така за няколко мига, после Катя усети пак адското главоболие, но видя и поредица от образи. Те обаче идваха прекалено бързо и всичко се завъртя в някакъв галопиращ калейдоскоп и после изведнъж настана мрак. Когато отвори очи лежеше на пода, а светлинките ги нямаше. Тя разтърка глава и се надигна:
– Благодаря много!!!
Доста дълго нямаше отговор и после холотела премигна:
– Ти много ни харесваш, но решихме, че не може да си наш човек, съжаляваме.
Катя легна на дивана и си разтърка челото:
– Защо?
– Не можем да се грижим за тебе.
– Да, и аз не мога да си взема куче заради това. Ами обаждайте се, беше ми интересно. И полезно.
Холотела отново присветна:
– Ти умря ли преди малко?
– Не. Вие деца ли сте?
– Не, току що дойдохме на земята. 
– И как разбрахте за мене?
– Добавиха те в списъка. Бързахме да те вземем и дойдохме първи, но не ни дават, защото си олтан. Казаха ни да опитаме за обикновен човек и когато натрупаме опит, тогава ще ни разрешат олтан. Олтаните са ценни и... не искаме да умреш напълно, защото не знаем как... как да сме приятели с теб.
Катя си пусна краката и седна:
– Няма умиране наполовина и също така всички хора са ценни. Колкото за другото, за мен вие сте моите олита, така че свиркайте, когато имате нужда. Само ако може не ми влизайте пак в главата, защото мисля че не знаете как се прави и бъркате нещо. И разберете от някой как се случва това с освобождаването, защото аз не знам.
Последва много дълго мълчание и Катя стана да се разтяга. По някое време холотела премигна пак:
– Съжаляваме, пак опитахме да те вземем, но отново казаха че си много специална и при нас ще умреш, защото не знаем как да те гледаме. 
– На мен ми се струва, че просто ви мотаят, за да се откажете сами и друг да ме вземе. Или искат да им дадете подкуп.
Писеца се раздвижи:
– Мислиш ли?
Катя вдигна крак на стената:
– Ами така звучи. Все пак досега съм се гледала без вас и не съм умряла, нали? Както и останалите осем милиарда хора без олита.
Последва ново, този път много дълго мълчание и Катя беше седнала да учи, когато холотела присветна пак:
– Права си, опитали са се да ни излъжат, щом сме дошли първи имаме право да те вземем... Тоест да си наша приятелка. Ако ти искаш...
Катя прекара ръка през косата си:
– Страхотно, мисля че ще си прекарваме много забавно заедно. - видя че получава някакво съобщение от Нина и докосна екрана на олитата – Сега ви оставям, че трябва да се обадя.