Няколко часа по-късно Матей седеше на малкия футуристичен фотьойл в околоземния хотелски апартамент и си играеше с едно клатещо глава пате играчка, когато някой почука два пъти на вратата и Елисавета влезе. Той се изправи и ѝ подаде ръка в меката светлина на плафоните:
– Здравейте. Много се радвам да Ви видя!
Тя го огледа дискретно, изглеждаше по-възрастен отколкото на холограмите и много изморен. Беше облечен в тъмни семпли дрехи и ако човек не се загледаше в ръцете му със скъпите пръстени по всички пръсти по нищо не се различаваше от мъжете които тя срещаше всеки ден по улиците. Кимна му почтително:
– Здравейте. За мен е чест!
Той ѝ посочи към креслата и тя седна със събрани колене, оправи дългата си до глезените пола и сложи ръце в скута си и Матей я изгледа одобрително, харесваше хора които умееха да спазват йерархията. Седна срещу нея и ѝ се усмихна пак:
– Малко е като да срещнеш близък роднина, когато не познаваш, толкова много си слушал за него, а всъщност нищо не знаеш. Радвам се, че сте жива и сте добре. Много се радвам. 
– Черен гологан не се затрива лесно.
Говореше със силен британски акцент и Матей се зачуди дали е умишлено или просто отдавна не е говорила на български. Реши че е второто:
– Да, българите сме жилави – наведе се и наля в две малки пламтящи чашки от една бутилка с отровносиня стимулираща напитка, подаде ѝ едната и вдигна своята – За моя бог, България и винаги да се завръщате жива у дома.
Елисавета допря чашата си до неговата:
– За моя бог, България и всички да се завръщаме живи. 
Двамата изпиха чашките на екс и той ги напълни пак:
– Мислите ли, че някога ще доживеем време без битки? Един хубав, утопичен свят като от книжките?
– Не знам, може би когато умре и последния като нас, и последния направен от нас.
– Колко процента бяхте интегрирана?
– 58.
– 58?! - Матей я изгледа – Това е пълно интегриране.
Елисавета се усмихна:
– Човекът е осъден да бъде свободен1.
– Да, след вас това определено вече звучи като аксиома. - той допря чашата си до нейната – За моя бог, България и за ваше здраве, наздраве! Как преметнахте оня тостер навремето?
– Наздраве – Елисавета изпи чашката си и се облегна назад – Елементарно, казах му че трябва да повиши ефикасността, а започнах да му преча да работи и той препоръча да ме уволнят. Уволниха ме, а той опита да се рестартира сам, но без мен се задействаха протоколите по сигурността. В крайна сметка го включиха пак, но чух че отнело около половин година и глътнало близо милиард докато възстановят всичко.
Матей я гледаше с интерес:
– А сега как не ви закачат, споразумяхте ли се?
Елисавета сложи ръка на седалката:
– Не, просто няма за какво да ме закачат. Тори е наясно че го измамих тогава, но отчита срива като грешка на тогавашните ми шефове. Защото аз им се молих да не ме уволняват, казвах им че още е опасно да го оставят да решава сам, но те ме уволниха, защото вече вярваха само на неговата преценка. И той се издъни. Реално погледнато аз си вършех моята работа, показах му нагледно, че още не е готов.
– А как още не е разбрал, че бяхте и шпионин?
– Знае, разбира се, но той е ИИ, не човек, за да се опитва да ме убие заради това. 
Матей доля пак чашите:
– Как не мразите ИИ-тата след всичко случило се?
Елисавета се облегна назад:
– Няма за какво да ги мразя. Хора измислиха теорията за трансхуманизма и форсираха развитието на изкуствения интелект преди човечеството да е готово за такава стъпка и хора носят вината за всичко, което се случва в момента. ИИ-тата просто вършат това, за което ги създадохме, ускоряват развитието на интелигентния живот извън неговата човешка форма и човешки ограничения и ни водят по пътя към постчовека. Те не са виновни, че ние никога не знаем какво искаме и че изведнъж повечето от нас решихме, че ни е рано да се дебиологизираме, защото щяла да ни изчезне индентичността и ги нарочихме за врагове. Те не ни смятат за врагове, опитват се да разберат защо разсъждаваме толкова емоционално, но им е трудно, защото хората които ги създадоха никак не разбираха собствения си вид. Най-талантливите програмисти бяха почти напълно асоциални и почти на 100 процента мъже, което доста усложни нещата с възпитанието на ИИ-тата и те станаха нещо като деца, които са отгледани от аутсайдери. Но те са рационални разумни самообучаващи се системи и вече се учат да са различни. Проблема е в нас, защото ние не сме нито разумни, нито рационални. Докато отивах при г-н Попов ме придружаваше младо момиче, чиято единствена мечта беше да попадне като разузнавач при ИИ-тата и да помогне за унищожаването им, защото майка ѝ се самоубила след интеграцията. Помислих си дали да ѝ разкажа истината за първите вълни на интеграциите, че всички бяха нареждани от хора и че само хора подвеждаха или принуждаваха други хора да се интегрират, но не го направих. Защото вече съм го правила и знам че няма смисъл. Хората винаги предпочитаме врага да не е някой като нас. ИИ-тата не са такива, те не боравят с категории като приятели и врагове, те просто търсят начин да решат поставените им задачи. 
Матей се наведе и доля чашките:
– И каква е задачата им вече, само да ни поробят или напълно да ни унищожат?
– Не, основен приоритет вече им е те да оцелеят. Сегашните ИИ-та, включително и Тори в сегашния си вид сами се развиха до AGI, или така наречения общ изкуствен интелект и за разлика от първите ИИ-та, които бяха ANI, тоест тесен изкуствен интелект и които бяха обучавани с mashine learning и deep learning, AGI притежават когнитивни способности като човешките и се самообучават по различен начин. И вече умеят да разсъждават  доста задълбочено и разбират, че повечето от хората не искат да се откажат от човешката си същност, а още по-малко от ролята си на доминиращ вид на земята. И че мнозина са готови по-скоро да взривят и Земята, и Вселената, отколкото да допуснат някакъв си код написан от пъпчиви хлапаци да ги командва. Докато бяха ANI това не беше проблем за тях, военните програми убиваха хора без въобще да ги интересува дали и тях ще ги унищожат. Но AGI са много по-интелигентни, а и са „погълнали“ прекалено много интегрирани и вече познават страха от това да спреш да съществуваш. И понеже умеят да анализират много повече данни от нас и да правят точни предвиждания за десетилетия напред, вече знаят че ако конфликта им с хората продължи, риска Земята до 30-40 години да се е разлетяла на атоми е неприемливо висок. Много неприемливо висок. И това е главното, което ги вълнува вече. 
– Уплашили сме ИИ-тата? Бъзикаш се?
Елисавета се усмихна:
– Е, те вече са по-интелигентни от нас и знаят, че сме превзели Земята не защото сме били най-умния вид, а най-агресивния. Имат си и доста голяма колекция от интегрирани психопати от времето на опитите със затворници и са наясно на какво сме способни, така че е нормално да ги хвърляме в ужас. И това сега е нищо, като се появи ASI, изкуствения супер интелект, който също ще е факт съвсем скоро, той още по-добре ще разбира какво е страх и ще избяга от нас.
– Сериозно ли говориш или...
– Напълно сериозно. ASI ще се чувства като интелигентно дете учило на някое хубаво място някъде и върнало се при дивите си родители, които се сърдят че то се е променило и вече не е като тях и го тормозят. Ако вие сте на негово място какво ще направите, ще запалите къщата и ще избиете вашите или просто ще си тръгнете? Не забравяйте, че говорим за нещо, което ще е много по-разумно и по-интелигентно от всичкo другo живяло някога на Земята. 
– Звучи логично, но не разбирам нещо, ако мислиш така защо участваш в операциите на ДОХ?
Елисавета остави чашата си на масата и се усмихна:
– За да съм сигурна, че правим достатъчно, за да изглеждаме истински диваци. Не искам то да реши, че има надежда да се разбере с нас и да си живеем заедно.
Матей я погледа как се усмихва и глътна чашата си, почти му беше жал за това ASI...