Вратата изтропа и той остави мечето на бюрото си. Жена му влезе говорейки по разпънат във въздуха двайсетинасантиметров екран на холограмния си телефон, който имитираше изящна златна гривна и му написа едно А зад екрана, той направи отегчена физиономия и кимна на Лиля да излезе. Жена му отдели екрана от холотела си, за да остане пред него и седна на странния прозрачен стъклен диван във формата на разполовен нотен ключ вляво от бюрото му. Отпусна глава на меката възглавница, която служеше за облегалка и затвори очи. Матей говори десетина минути и затвори ядосан:

– То може да си тъп и прост, ама тоя направо подобрява рекордите. Трябва да му повтаряш като на бавноразвиващ се.

Нина отвори очи:

– Е, ако беше умен никой нямаше да го издигне толкова.

Матей се почеса по ухото:

– Според теб победилите раждат ли се или с подходящото възпитание и мотивация всеки може да стане такъв?

Нина се изправи и се насмя:

– Знаеш, че винаги трябват и двете, точните гени и точният дресьор.

– Дресьор?

Тя отново се насмя:

– Е, живота е цирк, а в цирка работят дресьори. Подстрижи се и се боядисай най-накрая. Много побеля. Обади се и на Верка следобед, питай я какво иска за рождения си ден.

Авраамов се отблъсна назад от бюрото със стола си:

– Е, това го знаем, още две дози.

Нина го погледна в очите:

– Матю...

Той стана, отиде до нея и я прегърна през кръста:

– Спри да се тормозиш за един боклук от който не става нищо и иска само да лежи, да яде и да се ебе. Не ти е дете, мое е и ти казвам, че от нея не става абсолютно нищо. Ако носеше твоите гени никога нямаше да е такава. Басирам се, че майка ѝ е била същия боклук като нея, коя свястна жена ще си продава яйцеклетките за пари...

Нина го погледна и въздъхна:

– Обади ѝ се, моля ти се. Ще се прибираш ли тази вечер?

Матей кимна:

– Да, нали сме заедно на опера.

– Не сме, объркал си се. Аз съм на коктейла на инициативния форум.

Той поклати глава:

– Ти си се объркала, на опера сме и двамата. Ето – и показа за доказателство екрана на холотела си.

Нина разпъна своя екран и Матей се наведе пак към дисплея на ръката си. Тя беше наложила двата графика и поне още пет несъвпадения освен тазвечершното за което спореха светеха в червено. Нина си затвори холотела и тръгна към вратата:

– Разкарай скапаното ИИ, досега само графика не беше успяло да обърка, сега и него успя. Отивам на форума, че ще закъснея.

– Добре, кажи на Лиля да дойде.

Жена му отвори вратата и направи жест на Лиляна, изчака я на вратата и ѝ каза нещо на ухо. Двете се засмяха и Лиляна си сложи ръката на рамото на жена му и си размениха още няколко реплики на ухо, продължавайки да се смеят, а той седна пак на стола зад бюрото и ги загледа. Две хубави жени, стилни, елегантни и много красиви... за годините си. Както и майка ѝ на Катя, може и да не изглеждаше на 55 жената, а на 35, но до Катя си изглеждаше стара. Сети се как Нина му беше казала, че много е побелял и въздъхна на ум, ами не беше много, нормално беше... за годините му. И той се притесняваше, че побелява и всяка сутрин си разглеждаше холограмата в банята колко нови бели косъма има, както едно време си разглеждаше лицето за нови пъпки, но и навремето и сега полза от разглеждането нямаше, с всеки ден се увеличаваха. Въздъхна още веднъж на ум, остаряването беше много гадно нещо. Видя, че Лиля е застанала пред бюрото му и го гледа въпросително защо я е извикал.

– Понякога плашиш ли се колко бързо лети времето, Лиля? Тази година навърших 53, едно време мислех 50 годишните за старци, които ще умират. А сега като ги чукнах, нито се имам за старец, нито ми се умира. Защо така?

Лиля се усмихна:

– Защото живота се измервал с миговете, които спирали дъха. Явно твоите ти се виждат малко и искаш още.

Матей се разсмя и се наведе напред към нея:

– А твоите как ти се виждат?

Жената му намигна:

– На 49? Достатъчно. Дойдох, видях, изживях, поживях, преживях, ще отлетя по божия воля.

– Да бе, само си ги приказваш и ти. На никой не му се остарява и не му се умира, това е истината откак свят светува. Помниш ли какви бяхме на 20?

Лиля се насмя:

– Луди, диви и щастливи? Бяхме оцелели, какво повече можехме да искаме?

Матей се усмихна:

– Всичко. Винаги сме искали всичко, нали?

– Мдаа, за някои от нас важи. Винаги искат всичко.

Той се протегна на стола:

– То пък за тебе горката хич не важи. Затова ти си и с ин и с ян, пък аз съм жив зян.

Лиля замълча и го изгледа и Матей се засмя:

– Добре, добре, спирам да те ядосвам.

Тя го изгледа отново и си докосна холотела:

– Личната нишка на Катя.

Матей погледна своя холотел, после вдигна очи и се усмихна невинно:

– А на майка ѝ?

Жената се насмя:

– Не я знам, питай Антон.

Матей се протегна толкова рязко с изпънати нагоре ръце, че щеше да се изхлузи от стола:

– Кой купи скапаното ИИ?

Лиляна се усмихна:

– Ардев.

Авраамов седна нормално на стола и въздъхна:

– Защо интересните жени винаги се женят за безмозъчни идиоти, а аз за разлика от кралете дори нямам войска в която да ги пратя, за да се отърва от тях?

Тя седна пак на ръба на бюрото му:

– Е, с Катя няма да имаш такъв проблем, оказа се че е слис, чувал си за тях, младежите които смятат че секс трябва да се прави само след сватбата.

Матей ѝ се усмихна:

– Едва ли и на тъмно мисли така, все пак е кастит.

Лиляна отвори един екран на холотела си и го плъзна към него:

– Биографията ѝ. А за слиса, според слуховете не е поза.

Авраамов въздъхна пак:

– Как на времето ни дойде идеята да измислим сепаратистките ценности?

Лиля стана:

– Гонеше ни страшен махмурлук и ни звучаха добре. Искахме да предпазим малките да не страдат като нас.

Авраамов въздъхна отново:

– Да, пътя към ада е постлан с добри намерения. - бутна екрана – Кажи накратко важното.

Лиляна се подпря пак на бюрото и му пусна холограма на изпълнението на Катя на олимпиадата:

– Най-накратко, наричат я чудо в спорта и я сравняват с Надя Команечи в гимнастиката. Според информърите е френетично обичана от публиката, но вечно ощетявана от съдиите и това ѝ печели прозвището Некоронованата кралица на акроскейтинга...

Матей ѝ направи знак да замълчи, изпълнението беше невероятно и искаше да го гледа. Това което Катя правеше беше много красиво и в същото време те караше да седиш вкопчен в облегалките на стола. Въжетата не стояха само в средата, а можеха да се движат над цялата пързалка и тя от двоен и троен аксел, тулуп или както там се казваха подскоците на фигуристите политаше нагоре и продължаваше танца си във въздуха, а после издигнала се до купола на поне 10 метровата зала се спускаше в почти свободно спиращо дъха падане надолу, а пуснатата ѝ, дълга до средата на гърба коса помиташе леда. Играеше на Кармен и той си помисли, че вече колкото пъти чуе тази музика винаги пред очите му ще е това изпълнение, наистина беше невероятно...