Два часа по-късно Ардев седеше в офиса на Авраамов като наказан ученик при директора, чакаше го да си свърши разговора и се молеше каквото и да е объркал само да не му сринат СР¹ или не дай боже да го изхвърлят... Авраамов приключи разговора си и се наведе към него:

– Имаш две седмици да намериш ново ИИ и шест месеца да разкараш боклука който си купил, без да сме на загуба...

Ардев въздъхна на ум, ако му беше останало чувство за хумор щеше да оцени иронията че Робота, както наричаха Авраамов го навиква заради робот. Но не му беше останало. Никак. Навремето му бяха казали да не си напуска сладката работа като университетски преподавател, за да започва във ВНМ, но с жена му имаха приятели работещи в компанията и винаги им завиждаха на всички екстри, които ВНМ им осигуряваше. СР на макс, луксозни жилища, скъпи почивки, пътувания бизнес класа и купони на яхти, живееха си като богатите. Ардев им завиждаше и за атмосферата на работа, можеше да ходиш пиян в офиса, да играеш карти или да се натискаш с гаджето и никой нищо не казваше. Всичко изглеждаше като работата мечта. И той накрая с много усилия се беше уредил да започне там и беше безкрайно щастлив. А когато Авраамов засичайки го в едно от офис кафетата беше спрял лично да го пита харесва ли му работата и дали има нужда от нещо Ардев и жена му, която точно беше минала да го види, направо не можеха да повярват. Дотогава никога нито на нея, нито на него не им се беше случвало началник да се интересува от нуждите им, камо ли този началник да е един от собствениците на корпорация. А после разбра и колко страхотно е когато околните го зяпваха възхитени когато кажеше къде и какво работи и как можеше да си влиза навсякъде пръв и да получава всичко с предимство и по-евтино с толкова висок СР пред работещите за смотани компании. ВНМ повтаряха, че корпорацията е семейство и в началото Ардев наистина се беше почувствал така, особено когато беше направил катастрофа с ръчна кола и СР му трябваше да се срине до дъното, но адвокатите на ВНМ го бяха измъкнали. Но после беше научил, че след меда идва жилото, а вече... Робота се облегна назад:

– Дано пак да не съжалявам, че съм ти дал шанс...

Ардев кимна с възможно най-виновната физиономия и излезе забил поглед в земята. Навън въздъхна, помнеше малко от времената, когато всички хора, а не само хранителите имаха собственост, нямаше СР и човек можеше да си позволи да напусне работа, която мрази без това да срине живота му. Сега това вече беше невъзможно. Единствения начин човек да смени работата си без да пострада беше да си намери по-добра, тогава СР дори се повишаваше. Във всички останали случаи рискуваше да остане завинаги на помощите в гетото и да му вземат децата в социален интернат, защото вече нямаше достатъчно работа за всички. Особено когато си станал вече на 40. Затова и човек стисваше зъби и търпеше всичко. И следващото ИИ щеше да е като това и Робота го знаеше много добре, защото беше един от хората изсипали купища пари да спрат развитието на ИИ, а сега се оплакваше, че ИИ-тата се произвеждали глупави... Погледна холотела си и въздъхна с облекчение, поне не бяха отразили нищо официално и СР му не беше паднало, все пак деня не беше чак толкова лош...

1.СР-соц. рейтинг