Наближаваше дванайсет след полунощ и Катя точно се беше прибрала от излизане с приятели, когато усети гъделичкането от холотела си. Разпъна с нос екрана по ръката си, докато с другата се опитваше да събуе дългите си прилепнали ботуши и видя че Авраамов я търси, заряза събуването и побърза да отиде в стаята си и да вдигне. Усмихна му се:

– Здравейте, г-н Авраамов.

Неговия екран остана черен:

– Здравей, удобно ли е?

Катя се огледа къде да седне, нямаше кой знае какъв избор. Стаята беше мъничка и имаше само легло, бюро със стол до прозореца и задължителната гардеробна стена. Холограмите изискваха свободно място за проектиране и обзавеждането беше започнало да се съобразява с тях. Седна на стола:

– Да, във вкъщи съм.

Той пусна пусна холограмните си камери и Катя видя, че е в робокола. Усмихна ѝ се:

– Здравей пак, получих съобщението ти и... - видя че е с ботуши и облечена за излизане - Ама аз май те хванах на вратата и се върна заради мене, а? Я тръгвай, че на гаджето ще му измръзнат ушите на тоя студ вънка, утре ще се чуем.

Катя поклати глава:

– Няма да излизам, сега се прибирам.

Авраамов ѝ намигна:

– А момъка в кой ъгъл се скри? Я ни запознай.

Тя се усмихна:

– Няма момък.

Матей и намигна пак:

– Добре, ако е мъж няма да любопиствам. Но му кажи, че те познавам от 10 годишна и имам пушка, лопата и алиби. Да си знае, ако реши да те ядосва.

Катя се усмихна отново:

– Нямам приятел в момента, но при следващата ми връзка със сигурност ще го използвам. Макар да ми се струва, че ако кажа, че ви познавам и какво сте казали и пак ще съм без гадже.

Матей се засмя и се облегна назад:

– Толкова ли съм страшен?

Тя сбърчи нос и на Матей му заприлича на малко момиченце:

– Ами вие сте Авраамов...

Той ѝ се усмихна:

– Имам едно предложение, по-скоро въпрос. Искаш ли да продължим този разговор на живо, тази вечер? Да видиш, че не съм толкова страшен. Само ако не си изморена, разбира се.

Катя прекара ръка през косата си и замълча за малко, после сви рамене:

– Добре.

Матей си погледна холотела:

– Окей, след 40 минути съм при теб. Всъщност знаеш ли, сега ще ти пратя такси и слез на Мемориална, а аз ще те чакам. Така ще ги направим 15.

Катя точно обясняваше на таксито къде да я остави, когато видя на тротоара до мемориалния паметник на падналите в последната война един мъж да ѝ маха и да прави знак да спрат до него. Беше с обикновени променящи цвета си дънки, черно късо антистудово яке и същата черна антистуд шапка. Тази зима това облекло беше почти като униформа на мъжете по улиците и тя реши, че Авраамов е изпратил някой от хората си да я посрещне. Колата спря и мъжът се наведе към прозореца на шофьора, другият го спусна и Катя видя, че това е самият той. Той и намигна и се обърна към шофьора, който беше възрастен много пълен човек:

– Колко?

Мъжът се усмихна:

– За нея нищо. Даде ми автограф за внуците.

Катя гледаше изненадано как шофьора не го разпозна. Бяха си говорили по пътя и беше станало дума и за него буквално минута преди да спрат. Но сега шофьора гледаше непознатия надвесен на прозореца му без грам интерес. Авраамов му подаде една банкнота:

– Вземи да се почерпиш тогава. Къща освещават децата ми днес и събирам родата да празнуваме. Пий едно да им е пълна и щастлива винаги.

Шофьора взе банкнотата:

– Е, щом е за това... Хайде, да им е здрава и красива. И война и мъка, огън и снаряд, смърт и разлъка все да я подминават. И от градеж на дом да стане. Довиждане.

Матей му махна за довиждане и се изправи. И зяпна. Буквално. Не си спомняше друг път да беше виждал друга, която да изглежда на живо по-добре, отколкото на холограмите с двата им милиона опции за разкрасяване. На записите от състезанията по спортен екип и с вързана коса Катя беше просто едно красиво момиче, но сега с атрактивен грим, елегантно палто в променящи се цветове, което беше настроила да подчертава дългата и до средата на гърба кестенява коса, модерна дълга черна рокля по нея и супер актуалните тази зима шнурови ботуши с висок и тънък като игла ток беше... Беше... Беше... Тя го гледаше смутено пристъпяйки от крак на крак и той се опита да си качи кръвта в горната глава и ѝ се усмихна широко:

– Най-накрая да кажа здравей и на живо – сложи ръка на кръста ѝ – Хайде, бързо в колата, че ще замръзнеш.

Поведе я към колата и отвори задната врата. Изчака я да се настани, обиколи колата, седна до нея и пак ѝ се усмихна:

– Много се радвам да те видя. Провалих ли ти някои планове с тази внезапна покана?

Катя поклати глава:

– Не... - вдигна очи към лицето му и закри лице с длани - Боже, не мога да повярвам! Наистина не мога да повярвам...

– Какво?

Тя свали ръце и сбърчи нос:

– Че Ви виждам...

Авраамов се засмя и наведе глава към нея, усещаше се лек мирис на ракия в дъха му, който се промъкваше през аромата на мента от стерилизатора му за уста:

– Не е добре че ме виждаш, значи и ти си заразена и трябва веднага да те облъчим с дзек...

Беше шега с известен филм и Катя също се засмя. Той сложи ръката си на нейната над китката:

– И аз много се радвам че те виждам, защото холото наистина много ме зарадва. Ти си постигнала невероятно много и аз съм безкрайно щастлив, че съм по някакъв съпричастен към твоите успехи. Но не са били моите думи, които са те направили боец, ти вече беше такава, когато те срещнах. И аз знам, че те очакват още много звездни мигове и се надявам да ме поканиш на следващия.

Катя погледна към ръцете им и му се усмихна:

– Надявам се наистина да имам повод да го направя.

Матей ѝ намигна:

– Ще имаш. Дай свали това палто, че ще ти стане топло.

Тя се завъртя с гръб към него, за да свали той палтото от раменете ѝ и коляното ѝ уж случайно леко допря крака му за миг докато се обръщаше и Матей се засмя на ум, слис или не това си беше стопроцентова жена и определено знаеше как да флиртува. Той сгъна палтото ѝ и го остави на седалката насреща и докосна холограмната гривна на ръката ѝ:

– Как беше виртоклуба?

Катя погледна изненадано надолу, сбърчи нос и я изключи:

– Забравила съм я. Хубаво беше. В Бош, Никарагуа бяхме.

Матей хвана ръцете ѝ и започна лекичко да ги масажира:

– Там е много хубаво, ходил съм в истинското. Вънка ли се проветрява, измръзнала си?

Виртоклубовете предлагаха холографни зали на известни заведения, влизаше се в капсула като яйце и човек се оказваше на щур купон в някое суперизвестно заведение някъде по света. Сервираха се и силни химически коктейли, които засилваха усещанията. Топлината засилваше ефекта на коктейлите, а студа го отслабваше и преди да се качи в таксито Катя беше постояла на студа да си проясни главата, както правилно беше предположил той. Тя го гледаше как гали ръцете ѝ и усети как коляното му за миг се допря до нейното. Усмихна му се смутено:

– Да.

Той пусна ръцете ѝ:

– И освен по виртоклубове как се забавляваш сега?

Катя кръстоса елегантно крака и прекара ръка през косата си с отрениран в снимките за рекламите жест:

– Нищо особено, излизане, холота, такива работи.

Матей се опита да не му проличи как зяпа краката ѝ, които ясно се очертаваха под тънката материя на тясната ѝ рокля:

– И колко дни почивка имаш още?

Тя мръдна леко и той усети аромата на фин парфюм. Замисли се как ли изглежда само по парфюм... Гласа на Катя прекъсна фантазиите му:

– Нямам, тренирам, но не на пълно натоварване, затова имам време да излизам.

Той я погледна изненадано:

– Защо не те пуснаха да починеш?

Тя прокара показалец по седалката:

– Не ми се почива, предпочитам да тренирам.

Матей наведе глава, за да и хване погледа:

– Наред ли е всичко при тебе?

Катя се усмихна:

– Да, разбира се.

Той също ѝ се усмихна и сложи ръка на коляното ѝ:

– И какви са конкретните планове за забавления за утре? Казвай да черпя идеи, ако стане чудо и аз да намеря свободен ден.

Тя хвърли поглед към ръката му на коляното ѝ и го погледна още по-смутено:

– Не знам още, решавам в движение. Излизане с приятели сигурно.

Той се наведе свойски към нея и нея и главите им почти се допряха:

– И къде ще ходите?

Катя усети топлината от тялото му и пак го погледна смутено:

– Пак на клуб вероятно.

Матей видя лицето ѝ, отдръпна ръката си с лека усмивка, написа едно Б във въздуха и между предните седалки се отвори барче:

– Какво ще пиеш?

Тя погледна към бутилките с алкохол:

– Брънчи малина, ако има.

Той направи пренебрежителна физиономия:

– Е, брънчи малина, айде едно вино. Искаш ли розе, то е много лекичко?

Посегна за бутилката, но Катя поклати глава:

– На тренировка съм утре и...

– От колко си на тренировка?

– От 9.

Той ѝ намигна:

– Е, то до 9 има много време. Нищо няма.

Катя замълча за миг и после поклати пак глава:

– Не, не мога като тренирам.

Беше започнала да изглежда притеснена, явно Матей караше много бързо според нея и той си погледна дискретно холотела, трябваше да я поотпусне някак ако искаше нещо да се случи още тази нощ. Усмихна ѝ се:

– Добре, няма да разваляме режима. Я виж кое сокче точно искаш.

Тя се наведе се към барчето и надникна зад чашите, където бяха соковете, а той побърза да използва момента докато тя не го вижда, измъкна от джоба си една кръгла лепенка и махна защитното покритие. Тя се изправи държейки една кутийка и той я взе от ръцете ѝ, за да ѝ налее. След това сипа и на себе ракия и наведе своята чаша да се чукнат:

– Наздраве!

И сложи небрежно ръка на рамото ѝ. Роклята и оставяше около четири пръста от раменете ѝ голи и той незабелязано залепи лепенката там. Двамата отпиха и той ѝ се усмихна:

– Искаш ли един ден децата ти да станат спортисти, ако знаеш че ще минат през всичко, през което си минала ти?

Катя кръстоса отново крака и седна така сякаш ще я снимат на конкурса Мис Свят:

– Не знам. Със сигурност ще ги накарам да спортуват някакъв спорт за удоволствие. За големия спорт вече зависи от много фактори, първо те трябва да имат характер и дадености да станат шампиони и второ, ние с баща им като родители трябва да имаме социалната, емоционалната и финансовата възможност да ги подкрепим по пътя им. За да постигнеш успех в днешно време, особено в „паричните“ спортове, където конкуренцията е много жестока трябва да са изпълнени много условия. А ако не можеш да влезеш в елита, просто не си заслужава да хвърляш всички тези усилия, които се изискват, за да си в големия спорт.

Матей я погледна с интерес:

– Тоест ти не вярваш, че само с талант човек може да успее?

Тя се усмихна:

– Ако се опитаме математически да намерим решение на задачата как да постигнем успех в една област не можем да направим това с методите на класическата математика, а трябва да използваме теорията на размитите множества на Заде. Защо, защото когато се решава реална задача там съществуват много неопределености, като например неопределености свързани с критериите за избор и процеса на вземане на решения. Извод, само едно качество в никоя област не може да е достатъчно за постигане на успех. Пример са хората с много висок коефициент на интелигентност, които не постигат нищо в живота.

Матей се наведе към нея, допря чашата си до нейната и после отпи:

– Ти учиш ли някъде или си прекъснала?

Тя също отпи от сока си:

– Уча. В Пекинския университет, втори курс клиодинамика. Взела съм на два пъти две години за една през първото и второто тригодие и затова завърших по-рано от набора си. А сега съм стигнала до финала за номиниране за едно от 50-те лица на университета, но за съжаление нямам шансове да ме изберат. В Китай това е изключително престижно и е голяма гордост за цялата провинция откъдето е студента, така че кандидатите се подкрепят с всички средства от регионите си, а зад мене няма никой. Но е хубаво, че стигнах до финала за номинирането, защото всъщност това е кръга в който се оценяват личните качества и постижения, а аз бях на 32-ро място от над 40 хил студенти преди лобистите да се разработят. - погледна Матей, сбърчи нос и заприлича на малко детенце – Яд ме е, че ще отпадна заради неща независещи от мен, но както казва мама, който иска честни състезания да не се състезава, в живота нищо честно няма.

Матей се усмихна:

– Е, не се отчайвай толкова рано, ще ги уредим нещата.

Катя сбърчи отново нос:

– Не, невъзможно е, там българи не могат да пробият,.

Той отпи пак от чашата си, остави я на поставката пред него и наведе главата си към нея:

– Всичко е възможно, моето момиче. С точните хора винаги всичко е възможно. Защо толкова време не ми се обади?

Тя го погледна в очите:

– Защото не бях спечелила войната.

Матей погали ръката ѝ:

– Ти си най-добрата акроскейтърка в България от години.

Катя поклати глава:

– Това не беше достатъчно, въобще не беше достатъчно, вие казахте че е важна войната, а не битките...

Той се усмихна:

– Е, вече записа името си в историята, първата олимпийска шампионка по акроскейтинг в света.

Катя отпусна глава назад, чувстваше се някак лека:

– Да, ще съм въпрос от викторините.

Осветлението в колата започна бавно да намалява и Авраамов се завъртя към нея и я погали с пръст по скулата:

– Смелото ми потайно момиче...

Катя гледаше лицето му на сантиметри от своето, усещаше дъха му и ѝ се прииска да се притисне в него и да правят любов. Представи си как се целуват и реши, че нищо не ѝ пречи да го направят. И просто се наведе и го целуна. Устните му имаха вкус на мента от някакъв балсам, а езика му беше много груб и сякаш превземаше, но ръцете му галеха нежно и на нея и стана странно от такъв контраст, не беше ѝ се случвало. Той се отпусна леко отгоре ѝ без да отлепя устни от нейните, но тя си отдръпна главата, защото искаше да си поеме дъх. Пое си дълбоко въздух и чу тихичкия му смях:

– Дишай през носа...

Устните му отново се залепиха на нейните, а Катя се опита да последва съвета за дишането и макар много да не успя целувката се получи по-дълга. Той я остави да си поеме отново дъх и отново залепи устни на нейните, а ръцете му все така нежно я галеха. Целуваха се от много време и Катя точно беше нацелила как да диша и да се целува едновременно, когато Авраамов се отлепи от нея:

– Коптера дойде, миличка.

Катя отвори очи, бяха на някакъв пуст по това време търговски паркинг, а до робока беше увиснал коптер с формата на сплеснато матово яйце. Катя го огледа любопитно, коптери се срещаха рядко и не беше виждала толкова модерен. Коптерите бяха машини с водородни двигатели и имаха по няколко двойки чупещи се рамена завършващи с перки на покрива. На този бяха четири двойки и сега бяха свалени към земята. Машините се движеха почти безшумно и не замърсяваха, затова им позволяваха да летят в градовете навсякъде по света, но малцина дори от хранителите можеха да си ги позволят. Говореше се, че подръжката им струва космическа сума заради скъпото гориво и заради това, че изискваха личен център за управление от земята и земен пилот. Катя очакваше Матей да отвори вратите на робока, за да слязат, но за нейна изненада вместо това коптера кацна над тях с отворен корем, покрива и стените на робока също се прибраха и седалките заедно с тях с Матей останаха в коптера, подхванати от невидима платформа, а робока остана на улицата и след вдигането на коптера се затвори и пое нанякъде. Катя гледаше зяпнала:

– Уауу, това не съм го виждала дори в Китай!

Матей я прегърна през раменете:

– Патента е наш, но не го продаваме. Пода и стените могат да се затъмнят, ако те е страх от високото.

Катя се усмихна гледайки нощна София в краката си в лунната нощ:

– Точно от високото не ме е страх.

Авраамов се притисна към нея и сложи брадичка на рамото и:

– Смелото ми момиче то. Искам да те гушна и да не те пусна никога, не знам защо.

Катя сбърчи нос:

– Ами защото визуалната стимулация е активирала хипоталамуса ви и бадемовидните тела в мозъка ви и е довела до освобождаване на различни хормони, които отговарят за удоволствието и възбудата. Когато стимула престане да действа ще ме пуснете. Но сега още действа.

Авраамов се усмихна:

– След коя целувка ще ми проговориш на ти?

Катя отпусна глава на рамото му:

– Не знам...

Той се засмя и прокара ръка през косата ѝ:

– Значи трябва да проверим.

Залепи отново устни на нейните, а ръката му се плъзна по бедрото ѝ. Седалките плавно се спуснаха назад, а ръцете на Катя потърсиха ципа му. За разлика от целувките пръстите ѝ много добре знаеха какво правят и Матей пое тежко въздух, когато почувства ръката ѝ около члена си. Остави я малко да си поиграе и натисна ръката ѝ надолу между двамата, отиваха към една хижа и беше планирал да остави сериозните неща за там, не му се цапаше в коптера. Вдигна лице към нея:

– Как момиче като теб си хваща за гадже чистач?

Катя се усмихна в сумрака:

– Не е чистач, а работник на пързалката. И за мен не е важно какъв е, а кой е. Смятам че истински важното е невидимо за очите.

Той я прегърна и намести крака ѝ на кръста си, набирайки тясната ѝ рокля нагоре.

– По-добре гледай видимото, защото това невидимо е толкова невидимо, защото обикновено го няма. Не си избирай неудачници, двама души трябва да се събират, за да постигнат заедно повече, отколкото могат сами, затова глупостите за спасяване на пропаднали души ги остави на сапунките. Другият трябва да те дърпа напред, а не назад, така че си намери някой на нивото си, не се излагай.

Катя се загледа в осветената от луната снежна Витоша, над която летяха:

– Преди два дена ми казаха, че някой писал някаква глупост, че Стаменова ме карала да лая като куче, за да ме пусне на леда след като съм я ядосала. Глупости са, но когато ми го казаха си помислих, че ако ме беше карала сигурно щях да го правя, защото единственото което ме интересуваше беше да печеля без значение какво ми коства. Защо повечето хора мислят, че това е лошо?

Той се заигра с косата и с едната си ръка и започна лекичко да гали клитора ѝ с другата:

– Знаеш ли какво е мулти сунт вокати, пауци веро електи?

Тя поклати глава:

– Не.

Той я погали по косата:

– На латински е, означава мнозина са звани, но малцина избрани, така че не очаквай тълпата да мисли като теб и да те разбира. Затова стой си на трона сред звездите и им показвай само каквото искат да видят.

Катя сбърчи нос:

– Да, но наистина не разбирам защо повечето хора мислят, че е лошо да си готов на всякакви жертви, за да постигнеш нещо? Ако не си готов как ще го постигнеш?

Матей я целуна по бузата:

– Никак, затова и сивите никога не постигат нищо, защото нямат смелостта и силите да жертват всичко в името на една цел. И живота им минава да завиждат на тези, които умеят това и да се люшкат непрекъснато между преклонението си към тях и желанието си да ги видят на кладата. Затова когато побеждаваш ще те носят на ръце, когато губиш ще хвърлят камъни по теб, а когато възкръсваш ще се кълнат в тебе, това е съдбата на всички целунати от съдбата. Но никога не спирай да катериш върховете, бори се докато дишаш, защото хора като нас с тебе са като акулите, спрем ли да се движим нагоре, умираме.

Катя завъртя глава и го погледна:

– Взех си един от изпитите преди три дни. По принцип бяхме говорили да се явя на всички направо на поправителната, защото редовната се падна точно преди олимпиадата, но реших да опитам сега и те се съгласиха. Изкарах 99.

Матей я изгледа:

– Изкара 99 на изпит в Пекинския няколко дена след олимпиадата?! Сериозно ли говориш?

Катя се усмихна и сбърчи пак нос:

– Е, подариха ми пет единици. ИИ-то ме оцени по-ниско, но професора който само реже по принцип нещо се размекна този път, „Мей ню1, за 94 сте, но ще ви пиша 99 да имате стимул, защото искам другият път да видя пълно сто“.

Матей я целуна по рамото и пръстите му на слабините ѝ се раздвижиха по-бързо:

– Ще си страхотно лице на Пекинския. - смъкна се надолу, сложи глава между краката ѝ и нежно засмука клитора ѝ, вдигна очи – Най-известното. Харесваш ли 69?...

1Красива г-це – учтиво обръщение към жена в Китай, използва се от мъже и жени