Йордан Дончев усети гъделичкането на холотела си и тегли на ум една майна и на скапаните си пациенти и на собствения си тъп мозък да стане лекар. Беше се прибрал вечерта от екскурзия да се гмурка и направо беше размазан от умора и разбира се точно в три посреднощ някой вип беше решил да пукясва от предозиране или препиване, като че ли ги беше скъсала работата и не можеха да се оцъклят в човешко време. Беше собственик на клиника за лечение на зависимости и времето му минаваше в опити да държи пороците на хората под контрол. Много доходоносна работа, но и толкова изнервяща, че понякога и на него му се искаше да се надруса и да се разбеснее както пациентите си. Прозя се два пъти шумно, за да се разсъни и погледна холотела си, очакваше да е някой от редовния му контигент, но с изненада видя профила на Станчева. Прозя се още веднъж, явно някой купон на г-жа инфоканали се беше объркал и някой от гостите и беше спиртосал ръцете. Дончев се усмихна, дано да беше нещо наистина сериозно и той да можеше да го реши. Отдавна се опитваше да попадне в полезрението на виниемите, както наричаха Васил Попов и Авраамови, които бяха съдружници във ВНМ, но все удряше на камък. Дончев знаеше, че дъщерята на Авраамови е наркоманка още от 12-13 годишна, няколко от децата на Попов също, а те и тримата вземат „сияние“ и много пъти през годините се беше опитвал да ги зариби да ползват него за доверен лекар. Но така и не беше успял, въпреки че беше положил много усилия и се беше подмазвал на сума ти хора, само за да го препоръчат. Но и тримата поради някаква причина предпочитаха да плащат баснословни суми за полетите с коптери на чуждите лекари при поредното надрусване на децата им или те да летят до чужди клиники за „мрака“, отколкото да се обърнат към него. И понеже те правеха така и обкръжението им също не ходеше при него. Дончев наистина не разбираше защо, не беше заради медицинските му качества, беше наистина добър лекар с международно признание и то с много рядката специалност психиатрия и токсикология. Сега ако можеше да докаже на Станчева, че е добър и дискретен лекар, може най-накрая тройката да го отразяха, защото Станчева беше бивша любовница на Попов и още му беше много близка. А ако това станеше щеше да е много, много хубаво. Напоследък инвестициите му на бързата борса никак не бяха успешни и една хубава финансова инжекция щеше да му дойде много добре, а виниемите не си знаеха парите и не се скъпяха да ги харчат. Излезе от спалнята, за да не събуди жена си и седна в огромния модерен хол на петзонета си:

– Кажи, Галка?

Галина Станчева, или Галка както я наричаха приятелите седеше в скъпата си автоматизирана кола, препускаща с много по-висока от разрешената скорост през заспалия град и кимна на холограмната глава на Дончев, проектирана на задното и стъкло:

– Здравей. Извинявай, че те събудих, но на една приятелка и стана лошо и припадна. Качихме се на коптера и след десетина минути полет решихме да си направим зайче и тя припадна както си приказваше. На средата на думата.

Дончев направи успокоителна физиономия:

– Вдигнала е кръвно сигурно от рязката промяна на височината, нищо няма. Дай да я видя?

Галина настрои холотела си да показва холограмата на Катя. Бяха завъртели четирите седалки на колата една срещу друга и Катя лежеше на задните, а те с един от хората на Попов с прякор Леонов, като марката пушка, седяха на другите две. Дончев се наведе с любопитство към холограмата да види коя от дружките на Станчева е спиртосала ръцете, но като и видя лицето изруга несъзнателно:

– По дяволите, това Петрова ли е? Акроскейтърката?

Галина го изгледа:

– Да, защо?

Дончев въздъхна на ум, защо Господ никога не чуваше правилно молбите му. Когато си беше пожелал нещо сериозно, не беше имал предвид такава каша. Наведе се към холокамерите си:

– Пусни ме да я сканирам през твоя холотел. От колко време е така?

Станчева, която беше разпънала холотела си, за да го настрои за скенер се обърна към Леонов и той показа хронометъра си. Тя вдигна глава към холограмата на Дончев:

– 24 минути.

Дончев се взираше в мозъчните вълни на Катя засечени от скенера:

– Пращам веднага медицински рободок да ви пресрещне. Как и е дадена факлата, с нещо за пиене или лепенка? Ако е лепенка каква, за колко килограма и от кой драгс е купена?

Галина поклати глава:

– Нямам представа, не е вземала нищо с...

Дончев я прекъсна:

– Чуй ме, Галка, предозирана е и може всеки момент да умре. Всъщност е чудо, че още не е, особено след заека. Не ме интересува какво е станало тази вечер, просто искам да си свърша работата като лекар и да я спася. Виждам, че е взела е виртококтейл, факла и е супер, супер хиперстимулирана. И е минало страшно много време откакто е припаднала. Знам точно какъв е виртококтейла, видях чип лентата на ръката и в кой клуб е била. Но трябва да знам и каква е факлата и ако е лепенка къде точно и е сложена, защото понякога самите лепенки близо до гръбнака предизвикват такава реакция щом наркотика свърши и започнат те да се абсорбират. Нямаме време да правя тестове, както казах може всеки момент да умре.

Галина погледна Леонов, той се потупа по рамото и тя се обърна пак към Дончев:

– Наистина не знам. Когато дойде имаше мокро петно на роклята отзад на рамото на два, три пръста от гръбнака, но реших че и е капнал сняг отнякъде. Бяхме само двете, отивахме при приятели.

Дончев сви рамене, може и така да беше, може и на някой да му беше през оная работа, че момичето ще умре, стига той да не се замесва в скандал след объркала се игричка. Факлата беше много скъпа дизайнерска дрога, която възрастните богати жени вземаха да подсилват и удължават възбудата си. При тинейджърки с бушуващи хормони обаче ефекта беше много по-силен и момичетата надрусани бяха без никакви задръжки. Което много харесваше на всички с „по-особени“ вкусове. И сега може Станчева да пазеше някой такъв свой важен гост или някой от тримата си пораснали синове, всичко можеше. Щом тя му казваше че не знае, значи не знае и толкова. Той беше доктор, а не следовател или морален съдник. Наведе се пак към холокамерите си:

– Добре. А какво ще правим с другото, как ще оформим нещата с доклада?

Галина се насмя:

– Стига Дани, няма нужда от доклади.

Дончев се наведе към камерите:

– Тя е спортист от А листата, Галка. Даже и да е била без холотел, когато е взела дрогата, видях че сега не носи, то това нищо не променя. Съгласила се е на постоянен 24 часов мониторинг на мозъчните вълни докато е в А листата и свалянето на холотела също автоматично предизвиква разследване на СФС. А техните разследвания въобще не са шега. И аз като нея мога да си загубя правата завинаги, ако не уведомя за случая веднага по надлежния ред. Ако оживее, а аз се надявам да я спася, те ще я разследват, а факлата с кръвни тестове се открива до седмица след употреба и няма начин да бъде прикрит. Не и от тестовете, които СФС използват.

Галина погледна въпросително Леонов, но той вдигна рамене, че не знае за какво говори лекаря. Тя вдигна очи към Дончев:

– За какво точно говориш, Дани и какъв е проблема със световната федерация на спортистите и холотела и? Той падна от ръката и докато я качвахме в колата, беше от ония с изчанчените текстилни гривни и се скъса.

Дончев въздъхна:

– Според новите правила на СФС всеки състезател хванат за употреба на ретронаркотици губи състезателните си права до живот. Както казах, тя се е съгласила на постоянен мониторинг, всички спортисти от А листата бяха накарани да се съгласят. Което означава, че или вече СФС знаят точно в колко часа тази вечер тя е употребила факла, ако е била с холотел или знаят, че си е свалила холотела. И в двата случая, ако оживее ще започнат разследване и ако не се докаже, че е жертва на престъпление, ще бъде лишена от състезателни права доживот.

Галина замълча и после погледна пак Донев:

– Сигурен ли си за всичко това?

Той кимна:

– Да. От два месеца е така. Лекарите бяхме предупредени изрично да не правим опити за прикриване на такива случаи, защото също ще си загубим правата до живот. При вземането на генетичен отпечатък за идентифицирането на пациент, щом е спортист веднага на всеки лекар му излизат правилата на СФС и има протоколи, които трябва да следваме в случай на такъв пациент. Така че трябва да подам рапорт, който ще отиде до СФС. По нататък не знам какво става, нямал съм случай като този. Кажи ми какво да пиша и ще го напиша, но имай предвид, че СФС ще ровят под лупа...

Матей се беше излегнал удобно в робока, който го караше към вкъщи и си мислеше, че Господ не е честен. Толкова му беше хубаво с това момиче, мислеше си че ще е страхотна нощ, а накрая... Холотела му го захапа и той изруга като прочете написаното, мамка му...

Галина погледна към холотела си и после холограмата насреща си:

– А... Като се оправи ще има ли някакви поражения от наркотика?

Дончев замълча за миг пресмятайки набързо иска ли му се да се забърква още в тази каша. После реши, че така или иначе вече е забъркан и оттук нататък може да има само ползи:

– Ако има късмет, не. Но нищо не мога да кажа отсега, ще знам повече след рободоктора. Аз ще направя всичко, което зависи от мен, другото е божа работа.

Галина погледна пак към холотела си и вдигна очи към Дончев:

– Добре, Дани, ще ги измислим нещата. Кога и е бил даден наркотика според тебе?

Дончев я погледна изненадано в първият момент и после се усмихна на ум и се наведе към камерите:

– По принцип факлата действа около 110 минути, но когато е на лепенка може да е било по всяко време. Ако лепенката е залепена на дрехата, тя ще се активира чак при допир с кожата. Примерно, когато човек се облегне, седне и така нататъка. Напоследък има много нестабилни психически хора, които са обсебени от нея, защото е известна и е възможно някой от тях да е направил това. Дори скоро мой млад колега ми разказва за негов пациент от про боно програмата, който му разказвал точно това, как иска да я надруса и да се възползва от нея. Ако искаш ще звънна на колегата и ще ти дам името да го провериш.

Галина поклати глава:

– Няма нужда, благодаря.

Дончев и тегли една наум и се замисли кой прикрива. Почти беше убеден, че не са децата и, беше прекалено спокойна, за да я засяга лично случая. Загледа се в момичето, е, дано наистина не вземеше да умре, че това щеше да е много голяма разправия за всички. Вдигна очи към Галина:

– Добре, Галка. Както кажеш. До след малко.

Леонов видя, че холограмата на Дончев се изключи и скъса медальона който носеше на врата си, наведе се към Катя и го сложи в ръката и. Стисна юмрука ѝ и вдигна ръката ѝ към устата ѝ, като внимаваше устните ѝ докоснат метала. Сложи ръката ѝ на корема ѝ и се облегна назад. Галина го гледаше и той кимна към медальона:

– Талисман, Свети Георги. Пази войниците и храбрите.

Галина погледна към момичето:

– Тя ще се оправи. Всичко ще е наред.

Леонов се загледа през прозореца:

– Или да, или не.

– Васката каза, че вероятно бившият ѝ го е направил. Бил наркоман и я тормозел.

Леонов продължаваше да гледа през прозореца:

– Е, все някой го е направил.

Галина поклати глава:

– Намерете кой е и го обесете за топките. Такива отрепки не заслужават да живеят. За такива жените са просто робини, които трябва да им служат. Ще стоиш с мене, ще се чукаш с мене, ще правиш само каквото ти кажа... Намерете го, обесете го за топките и пуснете ротвайлер да му ръфа главата докато е жив. Това заслужава!

Леонов се обърна към афектираната жена до него. Погледна лицето ѝ с многобройните козметични корекции, опитващи се да скрият две от петте ѝ десетилетия, дрехите ѝ тъкани и шити на ръка, пръстените ѝ с безкрайно скъпите диаманти от луната:

– Ами питай Васил кой е и действай.

Галина посочи с ръка към Катя:

– Може да умре, Леонов! Или да не може да се състезава никога повече. Не мислиш ли, че който го е направил заслужава наказание?

Леонов я изгледа:

– Добре, Матей го направи. Ще го обесиш ли за топките и ще оставиш ли куче да му ръфа главата?

Галина го зяпна:

– Матю?! Не, не вярвам. Шегуваш се, нали?

Леонов я погледна в очите:

– Да, шегувам се. Но винаги има значение не само какво, а и кой го е направил, нали? Иначе на приказки всички сме много силни.

Галина загледа Катя:

– С кого е ходила? Не съм чувала нищо за нея?

Леонов се обърна пак към прозореца:

– С някой раждан от майка след като баща му я е наебал. Като всички нас. Рободоктора дойде.

Автопилота отби колата на Галина вдясно на платното и пусна аварийните. Рободоктора паркира скутера си зад него също с включена сигнализация и слезе. Беше приел формата на куб метър на метър с два крака по метър. Отиде до колата, отвори вратата, измери пространството вътре и реши, че ще му е най-удобно с дълго тяло като на стоножка с по три крака от двете страни. Трансформира се отвън, после се вмъкна, внимавайки да не настъпи хората вътре и се покачи внимателно над Катя, оставяйки я под дългото си тяло. Над него се появи холограмата на главата на Дончев:

– Сега ще я инжектирам. Може да дойде в съзнание веднага, затова е хубаво над нея да има човек, за да види лицето му като отвори очи. Много хора се плашат от рободокторите като са замаени. Може и в началото да направи нещо като гърч, не е опасно, реакция на мускулите, но рободоктора трябва да има пространство, не го...

Галина направи нетърпелив жест:

– Наясно съм какво не трябва да правя с рободоктора, имам три деца. Просто действай, Дани.

Рободоктора сканира вените на Катя, хареса си тази на врата и залепи единия си крайник там. Инжектира ѝ нещо и го махна. Галина си сложи ръката на челото на Катя, но момичето продължаваше да си лежи все така отпуснато. Тя погледна към холограмата на Дончев:

– Дани...

Той мълчеше. По-добре никога да не беше отговарял на това обаждане. Сега се беше забъркал в това и...

– Дани...

Той вдигна очи към Галина:

– Не реагира. Трябва и втора доза, но не мога без съгласие на близък. Опасно е, може да я увредя или направо да я убия. Удрям на сляпо без тестове и... Трябва да я закарате в клиниката, да направя тестове и... Предвид изминалото време мозъка с голяма вероятност вече ще е увреден, но това е единствения вариант. Ако втората доза подейства, може всичко да се размине, но както казах ми трябва съгласие на близък, а няма такъв наоколо. Понякога, когато откажа да я направя и околните са афектирани, чупят предната лапа на рободокторите и удрят втората доза сами. Не го прави и ти, рободокторите записват. Докарай я в клиниката.

Дончев се изключи, беше записал разговора за всеки случай, нататък да се оправяха. Галина видя как холограмата на Дончев се разтваря във въздуха и се взря в холотела си. Обърна се към Леонов:

– Васил пиш...

Видя го наведен над Катя, беше счупил предната „лапа“ на робота и я беше залепил на врата ѝ в очертанията от първата инжекция. Робота се изниза бързо и избяга отпред, където се събра на паралелипипед и се опита да е незабележим, беше се задействала самозащитата му от агресивни пациенти. Тялото на Катя подскочи рязко нагоре и се разтресе в конвулсия. Леонов посегна да я прегърне, но чу вика на Галина:

– Не я пипай, не! Само гледай да не се удари.

Той застина за миг и после падна на колене пред седалките и се хвана за облегалките им. Тялото на Катя се удари два пъти в неговото и после се отпусна. Той сложи ръка на челото и тя отвори очи и го погледна разфокусирано:

– Матю...

Леонов и се усмихна:

– Всичко е наред. Спи.

Катя сбърчи чело:

– Боли ме! Много ме боли...

Леонов погледна към Галина и тя набра Дончев:

– Дани, боли я...

Дончев се взря в мозъчните вълни на Катя и поклати глава:

– Започна да се хиперстимулира. Не съм виждал такова нещо никога досега. Сякаш е в някакъв транс. Аз... ще се опитам да я упоя, но...

Леонов удари два силни шамара на Катя:

– Хийнчи (停止)¹, Екатерина! Хийнчи. Хийнчи, веднага. После спи. Циеуи(戒律)

² спи.

Катя отвори очи и за миг погледна Леонов право в очите с напълно ясен поглед. После лицето и се изкриви от силна болка, покри се с пот и Галина чу как зъбите и скърцат. Няколко минути след това лицето и тялото ѝ се отпуснаха и тя задиша като дълбоко заспал човек. Леонов се отдръпна от нея и седна на седалката си, а Дончев отлепи очи от мозъчните вълни на Катя и се прокашля, гласът му звучеше дрезгаво когато заговори:

– Аз... Толкова много манипулации по записите няма да могат да се прикрият, Галка. СФС ще се усетят. А и с този опасен спорт тя ще е непрекъснато в риск, а точно сега е в перфектно състояние за...

Матей чу какво каза доктора на Галина и се зачуди за какво говори той, а Дончев погледна Галина:

– Чувах слухове за... Може ли да участвам в тези разработки, Галка? Такива напреднали техники за контрол над съзнанието, това е нещо уникално. По-малко от 30% от хората успяват да се концентрират дотам, че да успеят да се свръхстимулират, а да го правиш несъзнателно... Това е фантастично, феноменално е! Моля те, кажи да ме допуснат да участвам в това.

Галина го погледна изненадана, този май беше решил, че момичето е някакво опитно зайче:

– Нямам идея за какво говориш, Дани.

– Аз имам.

Дончев погледна към гласа, но виждаше само холограмата на Станчева. Леонов се облегна назад:

– Радвам се, че искате да се включите, защото вече сте включен. Всичко видяно и чуто тази вечер попада под член 132, информация важна за защита на държавата. От този момент сте мобилизиран по член 133, мобилизация на гражданско лице с цел изпълняване на обязаности за защита на Родината. Мобилизацията ще е до приключила необходимост и до времето на приключване за вас ще важат военните закони КДП. Конфиденциалност, дисциплина, подчинение. При нарушаването им ще бъдете съден от военен съд.

Дончев се наведе към холограмата на Галина:

– Кога ще мога да я изследвам?

Чу отново безликия мъжки глас:

– Когато ви разрешим. Дотогава не забравяйте за КДП.

Леонов кимна на Галина да изключи холограмата и тя го погледна:

– Какво става?!

Той направи пренебрежителна физиономия:

– Нищо, малко театър, за да си държи езика зад зъбите. Всички ги е страх от военен съд, затова няма да плямпа какво е станало.

Галина го изгледа пак:

– Кажи ми какво става, Стамба. Тя каза „Матю“, с Матю ли е била? Той ли го е направил наистина?

Леонов се наведе да пипне челото на Катя и после се наведе назад:

– Не знам – погледна жената до себе си – Нина е в Мексико, замина вчера. Трябваше да отиде Васил, но той отказа и тръгна тя. Скараха се, но тя така и не можа да го накара да тръгне. Отдавна не я бях виждала толкова ядосана, но той просто се обърна и си излезе както се караха. Тя ме накара да го проверя да не е започнал да пие пак, трезвен беше. А тази нощ той ми се обади малко преди да ти звънна, че е поканил Катя у тях, но тя припаднала в коптера, да отида да видя какво е станало. Когато се качих в коптера тя лежеше настрани на две седалки и нямаше друг. Не може да е легнала сама така, някой я е сложил след като е припаднала и после си е тръгнал. Коптера беше специалния, ако тя просто е придружавала гост нямаше да му пратят този коптер, а и защо да крият от мене? Само Матей го гони параноята и се пази от всички.

Галина също се облегна назад и въздъхна:

– Матю не греши, Стамба. Нещо друго е станало.

Леонов се наведе и пак погали Катя по челото:

– Да, той никога не греши...

Галина се загледа през прозореца в светлинките на заспалия град и си спомни ръката на Матей върху своята в една разхвърляна хотелска стая преди толкова много години „Целта оправдава средствата, Галка, това е истината. Ако някой ти казва друго е някой когото живота никога не го е принуждавал да избира между зло и по-голямо зло. Много хора умират добри просто защото никога не им се е налагало да бъдат лоши. Но на други като нас живота не оставя такъв избор и нашата добрина е в това да не ставаме по-лоши отколкото е нужно. И греха за това което вършиш не е твой, а на този който ти нарежда. Греха е негов, а ти просто си вършиш работата. Това е, просто си вършиш работата, а целта оправдава средствата, защото целта е по-важна от всеки от нас. Много, много по-важна“. Тя погледна Леонов:

– Ако наистина той го е направил е имал сериозна причина, Стамба, знаеш го. Затова не го обвинявай.

Леонов замълча, лошото като е плесен, която превзема душите неусетно. И един ден човек просто се събужда с душа превзета от плесента. Никой не е виновен за това, просто се случва. Защото плесента е заразна и минава от човек на човек. И допреш ли се до някой лош и ти рано или късно ще станеш като него. Понякога плесента идва като страх, понякога като облаги, а най-често и като двете. Вдигна ръката на Катя, която беше виснала надолу и я сложи върху корема ѝ:

– Радвам се, че ще ми правиш компания в ада, Галка. Казват, че вечността е дълга, щеше да ми е скучно да съм сам.

Тя го изгледа:

– Всичко което си дължиш на Матю и Васил, Стамба!

Леонов се усмихна в сумрака на колата:

– Идея си нямаш колко си права. Искаш ли закуска в леглото ми като стигнем?

Галина се загледа в светлините навън:

– Още ли живееш у Васил?

Той погали пак Катя по челото:

– Не, изгони ме, сега съм в Нина.

Галина се насмя:

– И тя още ли идва в стаята ти посреднощ?

Леонов се облегна назад:

– Има много неща, които не знаеш, Галка. Мислиш си, че знаеш всичко, но всъщност нищо не знаеш. Но спокойно, няма да дойде в стаята ми докато ти си там, все още подпирам метлата отпред, да не става навалица.

Галина поклати глава:

– Задник беше и задник си остана, Стамба.

Леонов се засмя, прегърна я през раменете и допря глава до нейната:

– Добрите момчета отиват в рая, а лошите в леглата на знойните момичета. Нали може да се преместя у вас, и Матей ми каза да се изнасям?

Галина го погледна, проклетника на 56 още беше с тяло на двайсетгодишен... Въздъхна:

– Ще те приютя, какво да те правя. Колко дългове имаш, ще ги оправя?...

1停止 – спри (китайски)

2戒律 – заповед (китайски)