Подарък от сърце
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм написала.
Ех, май пак лекичо, ама съвсем леко се отплеснах.
И така, започвам.
Онзи ден аз и моята най-добра приятелка Лили решихме да направим подарък на нашата приятелка Стефи. Нямаше специален повод, защо подаръци се подаряват само по празниците? Ние пък с Лили си помислихме, че Стефи ще остане изненадана точно, защото няма да го очаква.Между другото, май забравих да спомена, че и трите сме на 9 годинки. Една наистина сериозна възраст.
След няколко часа дълбоки размишления стигнахме до едно гениално решение. Понеже се познаваме от малки, решихме да съберем по 10 снимки от всяка една година (от бебета до сега) и да направим един албум на спомените. Както казах, вече сме на цели 9 години и не е зле да се виждаме как сме се изменили и като визия и като цяло през годините. Нали знаете, че, отстрани погледнато, е по-лесно да се отстранят "дефектите". След някоя и друга година и пъпки ще започнат да ни излизат и тогава вече ще стане сериозно.
Та така... До къде бях стигнала?
А, да! До албума със снимки от преди 9 години до сега.
И така, с малка помощ от страна на нашите любими майки събрахме общо 90 снимки, нали ви казах - по 10 снимки от всяка една година. Нагласихме се, закусихме и после решихме, че трябва да отидем до магазина на Фифи (това е нашата обична леля) и да купим чантичка за големия албум. Харесахме чантичка, а за сметката се разбрахме, че тати ще плати. Че нали е глава на семейството и решихме, че така е най-редно. Мама ни помогна със снимките, ние сме само на 9 години и няма как да плащаме и единственият свободен е тати.
Ама за него ще ви разказвам някой друг път.
Та така... Оправихме си сметките при Фифи и лека по лека тръгнахме на път за Стефи. Само че, точно преди да преминем през парка, видяхме Сашко и Стефчо. И понеже и двамата са големи сладури, а пък на мен Стефчо ми е страшно симпатичен и се изчервих като домат.
Най-лошото беше, че бях с руж и като се изчервих, станах още по-червена.
Нали ви казвам, на 9 години само проблеми има човек.
Но както и да е. Преодолях го някак. Стигнахме до Стефи и звъннахме. Когато отвори вратата, нашата приятелка ни покани да влезнем у тях и да си поиграем. Но аз и Лили първо подадохме подаръка и след това влязохме. Стефи беше възхитена. Толкова много се изненада, че получава подарък от нас, ей така, без повод, без нищо. Наистина не го очакваше.
Доста си приказвахме, но от всички приказки си спомням само тези думи на Стефи.
-Момичета, страшно съм ви благодарна за подаръка, който сте направили за мен. Наистина съм много щастлива.
А аз й отвърнах.
-Стефи, подаръкът ни е малък, но наистина е от сърце. И се надяваме, че ще останем приятелки за цял живот.
*** (Историята е измислена, но смятам, че няма нищо по-хубаво, по-мило и по-любезно от един малък подарък, но направен от сърце. И кой е казал,че подаръци трябва да се подаряват само по празниците?) ***
© Мария Костадинова Всички права запазени